Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— В кладенеца има вода, Евън ти е донесъл. Ето я тук, във ведрото до пейката. Тук е имало и завеса, за да се скрие човек и да се измие, но тя отдавна е изгнила. Аз ще се измия навън, за да можеш да останеш насаме.
— Благодаря ти — каза меко Рейвън. — Нали ще се върнеш?
Той я погледна замислено.
— Да. Ще спя на пейката пред огнището. Няма да те оставя сама.
Рейвън въздъхна облекчено. Може би на дневна светлина този изоставен, брулен от ветровете, замък щеше да изглежда по-приветлив. В ума й се мярна неясната мисъл дали тук не бродят призраци, после се изсмя на собственото си, развихрено от страха, въображение.
Дрейк се обърна и излезе. Когато стъпките му заглъхнаха, тя намери ведрото с водата и извади от вързопа си мека кърпа и чиста риза. Изми се бързо, подсуши се и се преоблече. После се качи на одъра и легна на сламеника.
Потръпна, смразена от влагата, която струеше от каменните стени. Годините запустение бяха прогонили всякакво очарование, което кулата някога е имала. Благодарна за подплатеното си с кожа наметало, невероятно изтощена, Рейвън се сви на кълбо и тутакси заспа.
Когато се върна след малко, Дрейк погледна към Рейвън и видя, че тя спи дълбоко. Плъзна погледа си по нея, питайки се дали знае колко много я желае. Изруга тихо, обърна се и се излегна на пейката пред огъня. Навярно беше заспал веднага, защото следващото нещо, което осъзна, бе, че лежи на пода сред остатъците от изгнилите сламеници с доста голяма подутина на главата. Изруга сърдито и се опита да се намести отново на пейката. Нямаше смисъл. Или тя беше много тясна, или той беше много едър. Може би и двете, помисли си Дрейк примирено.
Ако не беше обещал на Рейвън, че ще остане с нея, щеше да отиде при своите хора във войнишките помещения. Те се бяха погрижили доста добре да ги почистят и според него там щеше да му е много по-удобно, отколкото на пейката, където отново се беше сместил. Погледна с копнеж към нишата, където спеше Рейвън, и реши, че не е честно тази нощ само тя да спи удобно. Одърът беше достатъчно широк за двама и нямаше да им е трудно да се сместят.
Внимателно, за да не я обезпокои, той я премести към стената, за да освободи място за себе си. После седна на одъра, свали дрехите си, повдигна крайчеца на наметалото и се плъзна до Рейвън. Обгърна го сладката вълна на нейната топлина и той се сгуши по-близо, наслаждавайки се на усещането. Обви ръка около нея и я притегли в прегръдките си. Усмихна се, когато тя не помръдна. После нещо проблесна в мисълта му — само една тънка ленена риза го отделяше от прелестното тяло на Рейвън.
Внимателно пъхна ръка и обхвана гърдата й, която изпълни дланта му. Леко я притисна. От устните й се откъсна лека въздишка, тя изви гръб назад, притискайки гърдата си към неговата длан. Окуражен, Дрейк позволи на пръстите си да обхванат зърното й. Рейвън отново въздъхна и това отприщи страстта на Дрейк. Вече никаква съпротива не би била в състояние да го спре. Погали елегантната линия на талията й, съблазнителното възвишение на хълбоците, нежната извивка на бедрото й.
Когато достигна края на ризата й, той внимателно го повдигна нагоре, чак до кръста. Ръката му се спря на голия й корем. В гърлото му се надигна стон, който почти го задуши. Отхвърляйки всякаква предпазливост, той плъзна пръстите си към къдравото гнездо там, където се срещаха бедрата й, и обхвана венериния й хълм. Топлината и тежкият й женствен аромат почти го задушиха. Необходимостта да я опознае по-отблизо избухна като остра болка вътре в него. Без да се вслушва във вътрешния си глас, който го предупреждаваше, Дрейк раздели венчелистчетата на нейната женственост и пъхна пръст във влажния му център. Рейвън отвори очи и рязко подскочи.
— По дяволите, Дрейк! Какво правиш?
— Има достатъчно място за двама на одъра, а пейката беше много тясна за мене.
Рейвън му хвърли вбесен поглед.
— Махни си ръцете от мене, милорд. Не съм ти позволила да ме докосваш.
— Не мога да спра — прошепна Дрейк и я притисна отново на сламеника.
Задържайки я на място с тежестта на тялото си, той отново плъзна пръста си в нея. Рейвън въздъхна, но този път не се отдръпна. Пръстът му продължаваше да се движи. Едно почти незабележимо размърдване на хълбоците й му даде необходимото насърчение и той пъхна още един пръст.
— Дрейк, моля ти се, не можеш да правиш това.
— Само ме погледни.
Двата пръста започнаха да се движат заедно, в бавно, разтягащо движение, което предизвика стреснатия й вик. Тя подскочи:
— О… Дрейк… не…
— Разтвори се за мене, сладка Рейвън.
Той наведе глава към гърдите й, започна да смуче зърната й през ризата, а пръстите му продължиха любовното мъчение там долу. Със свободната си ръка той отвърза връзките на ризата й и я разтвори, откривайки прекрасните възвишения на гърдите й. Налапа едното зърно и го засмука силно.