Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Грапавият тембър на гласа му й казваше недвусмислено, че този път няма връщане назад.
— Време е, сладка Рейвън. Отдавна те предупредих.
Слънцето нахлуваше през прозорците, осветлявайки тъмното му лице. Изражението му беше безпощадно и решително, обайващо с настойчивостта си. Макар че се бе съпротивлявала досега на мъжкото му очарование, тя винаги бе съзнавала, че този ден ще настъпи. Нямаше никакво значение, че е омъжена жена. Църквата не смяташе брака за законен, докато не беше консумиран, а тя не бе спала с Уолдо.
— Не мисли, Рейвън — каза Дрейк, сякаш четеше мислите й. — Така е било писано. Търпението е добродетел, която ми липсва.
Той дръпна туниката през главата си и я хвърли настрана. После развърза връзките на панталоните и освободи мъжествеността си. Тя се загледа в него, в невероятните му размери и твърдост. Беше го чувствала в себе си, но никога не го бе виждала така на дневна светлина. Той бе внушителен.
Бузите й пламнаха, когато той свали панталоните си и ги хвърли при туниката. Тя затаи дъх. Той беше прекрасен. Висок, могъщ и мъжествен, той беше всичко, за което някога си беше мечтала.
Ръцете му внезапно се насочиха към спретнатите плитки, които тя беше заплела тази сутрин и увила около главата си.
— Искам да си с пусната коса, когато се любя с тебе.
Тя кимна и започна да издърпва дървените фуркети от косата си. Когато плитките увиснаха отстрани на главата й, Дрейк започна да ги разплита, разстилайки копринените кичури, докато заприличаха на блестящи кестеняви вълни, разстлани по гърба й.
Дрейк отметна косата й настрани и я целуна по тила.
— Обичам косата ти — прошепна той. — Когато беше дете, мислех, че е ужасна. Сигурно съм бил сляп.
Рейвън си спомни как Дрейк я беше дразнил заради цвета на косата й, как я беше наричал морковена чутура и с други не особено приятни имена. Но тя не бе обръщала внимание на това, защото още тогава бе обичала Дрейк с такава любов, на каквато е способно само едно дете.
— Свали си дрехите. — Гласът му звучеше дрезгаво, настоятелно. — Искам те, сладка Рейвън. Този път ще е различно. Няма да има болка, ще имам много време да ти доставя удоволствие.
Рейвън сподави една усмивка. Нима не знае, че й бе доставил удоволствие още първия път, въпреки болката в самото начало? Тя започна да се съблича бавно, гледайки как изражението му се променя от наслада до яростна жажда. Когато му се стори, че тя се съблича твърде бавно, той сграбчи деколтето на ризата й.
— Не. Търпение, милорд. Не мога да си позволя да загубя някоя дреха, сред като имам толкова малко.
— Ще ги заменя с дузини други.
И той я разкъса, захвърляйки двете парчета настрани с въздишка на огромно нетърпение.
Рейвън извика от стръвната му атака. Може би щеше да се обърне и да избяга, ако той не я беше хванал за ръцете и не я беше притиснал грубо към себе си. Гърди до гърди, хълбоци до хълбоци, кожата му я дращеше и я караше да го иска. Когато го почувства как набъбва, опрян до нея, тя изкрещя собственото си нетърпение.
— Не мога повече да чакам!
Шокирана от собствения си изблик, тя стана яркочервена.
— Ах, сладка Рейвън, колко ми харесва твоето нетърпение. Ще напредваме бавно, милейди. Искам да науча всичките ти тайни.
И той я отнесе в леглото.
Рейвън престана да мисли. Неговият поглед беше разпален огън и я изгаряше, където и да я докоснеше. Той обхвана гърдите й. Устата му потърси зърното й. Той го налапа и го стисна, изтръгвайки от нея един кратък вик. Ръцете й се вкопчваха в раменете, гърба и бедрата му. Космите по кожата му я раздразваха силно, като афродизиак. Неговият допир, неговият вкус, неговият аромат, всичко се съединяваше, за да й даде онова ненаситно удоволствие, на което тя нямаше право. Не с този мъж, който не беше нито неин годеник, нито съпруг.
Тя потрепери силно под целувките му, които валяха като дъжд върху тялото й. Устата му беше гореща, езикът му беше твърд и настоятелен, всяко близване изпращаше неизразима наслада по цялото й тяло. Тя губеше самообладание. Чувстваше го как се плъзга все по-надолу по тялото й и се страхуваше, че няма да спре, докато не стигне до…
— Дрейк!
Той коленичи между разтворените й бедра и я погледна, когато тя изкрещя името му. Очите му пращаха сребърни проблясъци и той й се усмихна омайващо. После наведе глава и се вгледа в съкровената й плът, сякаш беше пиршество, което той нямаше търпение да вкуси. Тя почти загуби контрола над себе си, когато умелите му пръсти започнаха да галят вътрешната повърхност на бедрата й и се насочиха към скритото място между тях.