Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
После той я целуна там.
Рейвън не можеше да си поеме дъх, не можеше да мисли.
— Моля те.
Тя не знаеше, че такива неща са позволени, а още по-малко — че са така прекрасно възбуждащи.
Той се поколеба, поглеждайки нагоре към нея.
— Да продължавам ли?
— Не… да… Не знам! Това е греховно.
— Да — съгласи се Дрейк. — Прекрасно греховно. Кажи ми. Рейвън, искаш ли да спра?
Тя чувстваше горещия му дъх върху меките гънки на своята женственост и се страхуваше, че ще умре, ако той спре сега.
— Не, не спирай. Искам да стигнеш докрай.
Той наведе глава и плъзна езика си по мократа набъбнала плът. Тя се опита да го прегърне и осъзна, че пръстите им са се преплели и ръцете й са притиснати плътно до тялото й. Езикът му потрепваше върху едно толкова чувствително място, че я накара да извика. Смаяна, тя се изви рязко нагоре. Той освободи ръцете й и те веднага сграбчиха раменете му, ноктите й се забиха в плътта му.
Тържествуващо чувство се разля из нея. Беше силно, толкова мощно, като вулкан, който скоро трябваше да изригне.
И той изригна.
9
Дрейк се надигна на лакти и се вгледа в Рейвън. Лицето й беше зачервено, дишаше бързо и накъсано, слизайки бавно от шеметните висини на страстта. Той никога не си беше представял, че може да изпита удоволствие, като го дава на друг, а го отказва на себе си, но Рейвън току-що бе потвърдила точно обратното. Той беше още набъбнал и твърд, все още я искаше, но почувства нейното удовлетворение толкова силно, колкото и тя.
Тя отвори очи, той й се усмихна. Тя му върна усмивката и посегна да го погали по бузата. Дрейк хвана ръката й и я поднесе към устата си, целувайки всеки пръст.
— Позволено ли е да се наслаждавам на това, което ти току-що направи с мене? — запита тя плахо.
Нейната наивност беше възхитителна.
— Всичко, което правим в леглото, е позволено. Докато ни харесва и на двамата.
Тя погледна надолу към набъбналия му член и очите й се разшириха.
— Но в това нямаше удоволствие за тебе.
— Грешиш, моя любов. Аз поех твоето удоволствие и го вкусих като свое собствено.
Тя обхвана хълбоците му и го притегли надолу към себе си.
— Ела в мене, Дрейк. Нека сега аз да поема твоето удоволствие.
Господи боже! Никога не беше подозирал, че на света може да има такава жена. Той разтвори бедрата й и хвърли кратък поглед между тях. Изстена и се плъзна няколко пъти по нежните й гънки, докато тя затрепери и неспокойно размърда хълбоците си под него. Очите му потъмняха от страст, когато си спомни колко плътно го бе обхванала първия път, когато я беше любил. Тогава той бавно проникна в нея, контролирайки се до краен предел.
Със затворени очи и стиснати зъби, той навлизаше все по-навътре. Нищо друго не му се струваше толкова правилно, толкова съвършено. Тя беше стегната, толкова стегната… и толкова гореща. Тялото й го обгръщаха плътно с любов, сякаш Бог я беше оформил изключително за него. Той се движеше бавно, за да не я нарани, и се стресна, когато тя го хвана за седалището и го накара да влезе още по-навътре, още по-силно. Нейното страстно желание, идващо толкова скоро след неотдавнашната й кулминация, толкова го смая, че той застина абсолютно неподвижен.
Пръстите й се забиха в плътта му.
— Не! Не спирай!
— О, сладка милейди, не се страхувай. Не мога да спра, дори земята да се отвори и да ме погълне.
Той се огъна и навлезе още повече във влажните й дълбини. Искаше я, нуждаеше се от нея, вдигна краката й и ги обви около кръста си. Тя потръпна под него, изстенвайки името му. Той усети реакцията й, почувства как плътно го обгръща, долови множеството изблици, които я разтърсваха. И изгуби способността си да мисли, докато люлееше и нея, и себе си, стигайки до двоен екстаз. Той отметна глава, отвори уста и извика, разпръсвайки спермата си като блестящ дъжд от огън и искри, който се изтръгваше от него. Сърцето му биеше така оглушително, че не чуваше как Рейвън вика името му, не чувстваше как ноктите й раздират кожата му.
Дрейк не искаше да помръдва. Искаше да остане вътре в нейното тяло, докато отново стане достатъчно твърд, за да може пак да я има. Положи глава на гърдите й и накъсаното му дишане се смесваше с нейното. Когато намери сили да се помръдне, се отдръпна и се отпусна до нея. Макар че очите му бяха затворени, той чувстваше погледа й върху себе си. Повдигна се на лакти и я целуна по нослето.
— Искам пак да те любя. И пак, и пак. До края на деня и през цялата нощ.
Рейвън отвори уста.
— Това възможно ли е?
Очите му блестяха обещаващо.