Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Вие, англичаните, сте по-разумни, отколкото си мислех. — В гласа на Слейтър се долавяше, макар и неохотен, респект.
— А вие, американците, сте по-интересни, отколкото предполагах — отвърна Кристофър.
— Дявол да го вземе, сигурен съм, че човек като вас ще се справи тук, Талбът. Знаете ли какво ще ви предложа? Защо вие и вашата чудесна съпруга не ни погостувате в Рокинг Ар за една седмица? Ние не сме в равнините, но скотовъдното ранчо си е скотовъдно ранчо навсякъде. Ще се радвам да ви въведа в основните неща на ранчерството. — Той се засмя. — Опашката на кравата е винаги отзад. Ще разгледате околността, ще пояздим до насита заедно, а жена ми Джени ще се зарадва много на дамската компания. Ние сме точно на един ден път с кола от града.
— Вашата покана е много любезна, господин Слейтър. Ще помисля върху нея.
— Ще се радваме да ни гостувате. Компанията е рядкост в страната на скотовъдците, както скоро ще се уверите сам. Аз ще остана в града още два дни. Отседнал съм в хотел „Ексчейндж“ ей там, на ъгъла. На връщане ще карам фургон с продукти, така че ще има място и за вас двамата. Съобщете ми дали ще дойдете.
— Ще ви съобщя — обеща Кристофър. За момент остана сам на улицата, тъй като Слейтър си тръгна. Вдъхна дълбоко студения чист въздух. Чудеше се дали ако „язди до насита“, ще се изморява достатъчно, за да пренебрегва съблазнителната си жена.
Маги прекара деня, фучейки. Беше безполезно да разговаря с Луиза, Каквато и тема да подхванеха, Маги свършваше с оплакването, че е зарязана вкъщи безцеремонно от съпруг, който си е вдигнал чукалата незнайно къде.
Тя се опита да убие времето с четене. „Осемдесет дни около света“ на Жул Верн беше увлекателно четиво, но не дотолкова, че младата жена да не поглежда всеки пет минути към стенния часовник в библиотеката, питайки се къде е съпругът й. Стигна до средата на втората глава и се отказа от това занимание. Крачеше нервно напред-назад, неспособна да отвлече вниманието си от тази мисъл. Оказа се, че съпругата на един могъщ и високопоставен лорд не може да прави нищо полезно. Хуан господстваше в кухнята и я пропъждаше оттам винаги когато дръзваше да влезе. Изабел, внушителна жена въпреки скромния си ръст, владееше останалата част от къщата; Педро царстваше извън нея. Беше прегрешение господарката на къщата да повдигне ведрото е вода или да изтръска перушинената метличка за бърсане на прах. Такова беше мнението на Изабел и тя не закъсня да запознае Маги с него.
Поради тази причина новата господарка на къщата имаше достатъчно време да разсъждава. Какво бе очаквала от Кристофър, питаше се Маги, докато кръстосваше килима в библиотеката. Нима бе помислила, че една-единствена бурна нощ ще промени отношението му към нея? Или бе повярвала, че пламъкът на желанието, който бе видяла в очите му тогава, ще прерасне в топлота към нея? Ако е така, то аз съм тъпа глупачка, каза си тя.
Но Маги не беше и малодушна страхливка, която би се отказала от плана си, защото се е оказал едно предизвикателство за нея. В края на краищата вече беше госпожа Кристофър Талбът, а може би като съпруга на английски лорд имаше и някаква титла. Той беше свързан с нея и тя бе решена да спечели любовта на това глупаво магаре дори ако трябва да се изправи върху главата си и да развява английския флаг с краката си, за да привлече вниманието му. Той не можеше винаги да стои настрана от нея.
Маги започна да се тревожи. Съпругът й все още не се бе прибрал, а минаваше полунощ. Не искаше да разкрие пред Луиза и Питър безпокойството си, затова се оттегли в спалнята, когато часовникът удари десет. Седна до прозореца и се загледа в светлата пътека, която месечината образуваше върху малката река Санта Фе. Луната залезе. Сребристата пътека изчезна заедно с нея. Звуците и шумът от разговора между Питър и Луиза секнаха и двамата се прибраха в стаите си. Измина още един час и Маги се предаде. Надяна дантелената нощничка, която не бе облякла предната вечер. Покатери се на голямото легло и злобно заудря възглавницата с юмруци. Беше убедена, че Кристофър ще се върне вкъщи за спане. Поне в спалнята можеше да намери начин да привлече вниманието му към себе си.
Все още беше будна, когато часовникът удари три. Стъпките на Кристофър край леглото я стреснаха и сърцето й заби лудо в очакване. Той застана като истукан до кревата. След това тя чу шума от събличането му, тихите му стъпки, докато внимателно слагаше дрехите си на закачалката до тоалетната масичка.
Леглото се огъна под тежестта му. Маги на мига усети топлината му. Той беше толкова близо до нея… Леглото беше голямо, но Кристофър имаше широки рамене. Господи, как й се искаше да го докосне!