Живот на заем ((Небето няма избраници))
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцеслав Константинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот на заем ((Небето няма избраници))». Краткое содержание книги:
— Вие направихте добър избор — каза продавачката при последната проба. — Тези дрехи никога няма да излязат от мода. Ще можете да ги носите много години.
„Много години“ — помисли Лилиан, потръпна и се усмихна.
IX
Лилиан сякаш се събуждаше от някакво прелестно опиянение. Бе прекарала почти две седмици сред рокли, шапки и дамски обувки, подобно на пияница във винен погреб. Първите рокли пристигнаха и тя изпрати сметката на чичо Гастон, който освен обикновената месечна рента не й бе превел в хотела никакви други пари под претекст, че уреждането на документите изисквало много време.
Още на следващия ден Гастон се появи крайно развълнуван. Надникна навсякъде из хотела, опитвайки се да надуши нещо, обвини я в безотговорност и за нейна изненада настоя тя да се пресели при него.
— За да ти бъда под око ли?
— За да спестиш малко пари. Престъпление е да се Харчат толкова грешни пари за нищо и никакви дрехи! Сякаш са изтъкани от злато!
— Те наистина са от злато, само че ти не можеш да го видиш.
— Да продадеш добри, лихвоносни акции заради няколко парцала… — вайкаше се Гастон. — Не, ти трябва да бъдеш поставена под попечителство!
— Опитай. Всеки съдия във Франция ще ме разбере и ще се разпореди да поставят тебе под наблюдение. Ако в най-скоро време не ми върнеш парите, ще закупя двойно повече рокли и ще ти изпратя сметката!
— Двойно повече парцали? Ти си…
— Не, чичо Гастон, аз не съм побъркана, а ти! Ти, който се лишаваш от всичко, за да могат да си поживеят след смъртта ти десетина твои наследници, които ненавиждаш и почти не познаваш. Но достатъчно по този въпрос! Остани на обяд. Ресторантът тук е първокласен. В твоя чест ще облека някоя от новите си рокли.
— Изключено! Да се пилеят пари и за…
— Аз те каня. Тук имам кредит. По време на обяда можеш да продължиш да ми разказваш как живеят порядъчните хора. Сега съм гладна като скиор след шестчасова тренировка. Дори още повече! Ходенето на проба отваря по-голям апетит. Почакай ме долу. Ще бъда готова след пет минути.
След един час Лилиан слезе във фоайето на ресторанта. Гастон, бледен от гняв и нетърпение, седеше на една малка маса, върху която имаше ваза с някакво растение и две-три списания. Той не си бе поръчал аперитив. Лилиан изпита голямо задоволство, че той не можа да я познае веднага. Когато я видя в полумрака на слабо осветеното стълбище, Гастон дори позасука мустак, изпъчи се и й хвърли поглед на старомоден съблазнител.
— Но това съм аз, чичо Гастон — каза тя. — Надявам се, известно ти е какво значи кръвосмешение?
Гастон се закашля от смущение.
— Глупости! — измърмори той. — Просто не виждам добре. Кога сме се срещали за последен път?
— Преди четири седмици.
— Не говоря за сега. Преди това?
— Преди близо четири години… Тогава бях полумъртва от глад и съвсем объркана.
— А сега?
— Сега също съм полумъртва от глад, но съм изпълнена с решителност.
Гастон извади от джоба си едно пенсне и я разгледа през него.
— За кого си купила тези дрехи?
— За самата себе си.
— Нима си нямаш…
— Единствените мъже, подходящи за женитба, горе в планината бяха инструкторите по ски. Те не изглеждат лошо в скиорските си костюми, но иначе приличат на селяни по празник.
— Значи съвсем сама си?
— Да, но не така като тебе — каза Лилиан и влезе пред него в ресторанта.
— Какво ще ядеш? — попита Гастон. — Естествено, аз черпя. Аз обаче не съм гладен. За тебе какво? Навярно все още се нуждаеш от лека болнична храна? Какво ще кажеш за един омлет, плодова салата и бутилка виши.
— За мене — отговори Лилиан — като начало морски таралежи, и то цяла дузина, а също една водка.
Гастон неволно плъзна поглед към цените.
— Морските таралежи са вредни за здравето!
— Само за скъперниците. Получават задушаване от тях, чичо Гастон. После едно filet poivre…
— Това няма ли да е прекалено тежка храна за тебе? Може би е по-добре да вземеш варена кокошка или овесена каша. В санаториума не ви ли даваха…
— Да, чичо Гастон. За цял живот съм се натъпкала с овесена каша и варени кокошки в планината, и то при съзерцанието на великолепни природни изгледи. Достатъчно! А към филето поръчай бутилка „Шато-Лафит“. А може би ти не обичаш това вино?