Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
Когато Хари почука, отвътре се чуха лудешко драскане и неколкократен гръмък кучешки лай. После прозвуча гласът на Хагрид:
— Назад, Фанг… назад.
В пролуката се появи едрото космато лице на Хагрид, който отваряше вратата.
— Почакайте — каза. — Назад, Фанг!
Пусна ги да влязат, като се мъчеше да удържи на нашийника огромна черна хрътка.
Вътре имаше само една стая. От тавана висяха пушени бутове и фазани, в откритото огнище вреше медно котле, а в ъгъла стоеше огромно легло, покрито с юрган, съшит от различни пъстри парчета плат.
— Чувствайте се като у дома си — каза Хагрид и пусна Фанг, който скочи право към Рон и почна да му ближе ушите. Също както Хагрид, и Фанг явно не беше толкова страшен, колкото изглеждаше.
— Това е Рон — обясни Хари на Хагрид, който наливаше кипяща вода в голям чайник и редеше курабийки в една чиния.
— Още един Уизли, а? — каза Хагрид, като гледаше луничките на Рон. — Половината си живот съм прекарал да пъдя братята ти близнаци от гората.
Курабийките едва не изпочупиха зъбите им, но Хари и Рон се преструваха, че са им вкусни, докато разказваха на Хагрид всичко за първите си уроци. Фанг сложи глава върху коляното на Хари и олигави целите му одежди.
Хари и Рон изпаднаха във възторг, когато чуха Хагрид да нарича Филч „тоя стар козел“.
— А колкото до оная котка Госпожа Норис, бих искал някой ден да я запозная с Фанг. Знаете ли, че колкото пъти отивам в училището, тя ме преследва навсякъде?! Не мога да се отърва от нея… Филч я подучва да го прави.
Хари разказа на Хагрид за часа при Снейп. Хагрид също като Рон му каза да не се тревожи и че Снейп не харесвал почти никого от учениците.
— Но той като че ли истински ме мрази!
— Глупости! — възрази Хагрид. — Защо ще те мрази?
Обаче Хари забеляза, че Хагрид не го погледна право в очите, когато каза това.
— Как е брат ти Чарли? — попита Хагрид Рон. — Много го харесвах… много е добър към животните.
Хари се питаше дали Хагрид нарочно смени темата. Докато Рон разказваше на Хагрид за работата на Чарли със змейовете, Хари взе парче хартия, което лежеше на масата под грейката на чайника. Оказа се изрезка от „Пророчески вести“:
Продължава следствието за взлома в „Гринготс“ на 31 юли, за който се смята, че е дело на неизвестни Черни магьосници.
Таласъмите от „Гринготс“ твърдят, че нищо не е откраднато. Всъщност преровеният трезор е бил освободен по-рано същия ден.
„Няма да ви кажем какво имаше там и ако знаете кое е добро за вас, не си навирайте носовете, където не ви е работата“ — заплаши днес следобед един таласъм, говорител на банката „Гринготс“.
Хари си спомни, че Рон му разказа във влака за опита да се ограби „Гринготс“, но не беше споменал датата.
— Хагрид! — каза Хари. — Този взлом в „Гринготс“ е станал на рождения ми ден! Можело е да се случи, докато ние бяхме там!
Този път нямаше съмнение — Хагрид изобщо не погледна Хари в очите. Само изгрухтя и му предложи още една курабийка. Хари прочете отново историята. Всъщност преровеният трезор е бил освободен по-рано същия ден. Хагрид беше освободил трезор седемстотин и тринайсет, ако може да се нарече освобождаване отнасянето на онзи мърляв малък пакет. Него ли бяха търсили крадците?
Докато Хари и Рон се връщаха в замъка за вечеря,с джобове, натежали от курабийки, които от учтивост не бяха отказали да приемат, Хари си мислеше, че никой урок, който беше имал досега, не му бе дал толкова много поводи за размишления, както чаят при Хагрид. Дали Хагрид беше прибрал пакета тъкмо навреме? Къде беше той сега? И дали Хагрид знаеше нещо за Снейп, което не искаше да каже на Хари?
ГЛАВА ДЕВЕТА
СРЕДНОЩНИЯТ ДУЕЛ
Хари никога не бе вярвал, че ще срещне момче, което да го мрази повече от Дъдли, но това беше, преди да срещне Драко Малфой. Обаче първокурсниците от „Грифиндор“ имаха заедно със слидеринци само занятия по отвари, та не се налагаше да търпят много Малфой. Поне докато не откриха една бележка, забодена в общата стая на „Грифиндор“, която накара всички да изстенат. Уроците по летене щяха да започнат в четвъртък и „Грифиндор“ и „Слидерин“ щяха да учат заедно.
— Типично — каза Хари мрачно. — Точно каквото открай време ми се искаше. Да стана за смях на метлата пред Малфой.
Повече от всичко останало с радост беше очаквал да се научи да лети.
— Не можеш да знаеш дали ще станеш за смях — каза Рон разумно. — Знам как Малфой вечно се фука колко е добър по куидич, но се обзалагам, че са празни приказки.
Малфой наистина говореше много за летене. Оплакваше се гласно, задето първокурсниците никога не ги приемали в домовите куидични отбори, и разказваше дълги самохвални истории, които сякаш винаги завършваха с това, как той на косъм се спасявал от мъгъли във вертолети. Обаче той не беше единственият — от приказките на Шиймъс Финигън човек би заключил, че е прекарал по-голямата част от детството си, фучейки из природата на своята метла. Дори Рон разказваше на всеки, който искаше да слуша, как веднъж едва не блъснал със старата метла на Чарли един делтапланерист. Всички от магьоснически семейства постоянно говореха за куидич. На тема футбол Рон вече беше имал голяма разправия с Дийн Томас, който делеше спалнята с тях. Рон не проумяваше какво е толкова забавно в тази игра само с една топка, още повече че никому не бе разрешено да лети. Хари беше издебнал Рон, когато побутваше афиша на Дийн, изобразяващ футболния отбор „Уест Хям“, за да накара играчите да се движат.