Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
— Той не беше виновен, професор Макгонъгол…
— Мълчи, Парвати Патил…
— Но Малфой…
— Достатъчно, Рон Уизли! Потър, последвай ме… веднага!
Когато тръгна с отмалели крака по петите на професор Макгонъгол към замъка, Хари зърна тържествуващите лица на Малфой, Краб и Гойл. Той си знаеше, че ще го изключат. Искаше да каже нещо, за да се защити, но гласът му изглежда не беше наред. Професор Макгонъгол вървеше напред с развени одежди, без дори да го поглежда; той трябваше да подтичва, за да не изостане. Хубава я беше свършил! Не можа да изкара дори две седмици. След десет минути ще трябва да си стяга багажа. Какво ли ще кажат семейство Дърсли, когато се появи пред вратата им?
Изкачиха външната стълба, изкачиха и мраморното вътрешно стълбище, а професор Макгонъгол все още не му казваше нито дума. Тя отваряше със замах врати и маршируваше по коридори, а Хари припкаше нещастен след нея. Може би го водеше при Дъмбълдор. Помисли си за Хагрид, изключен, но допуснат да остане като пазач на дивеча. Дали пък не би могъл да стане помощник на Хагрид? Стомахът му се сви, като си представи, че ще наблюдава как Рон и другите стават магьосници, докато той се влачи из парка и носи торбата на Хагрид.
Професор Макгонъгол спря пред една класна стая. Отвори вратата и надникна вътре.
— Извинете, професор Флитуик, но ще ми позволите ли да взема за малко Ууд?
„Ууд?“ — помисли си Хари смутено. Дали Ууд не бе бастун, с който тя смяташе да го наложи? Обаче Ууд се оказа човек — широкоплещест петокурсник, който излезе с доста объркан вид от класа на Флитуик.
— Последвайте ме и двамата — каза професор Макгонъгол и те продължиха по коридора, докато Ууд оглеждаше любопитно Хари.
— Влезте тук!
Професор Макгонъгол им посочи една класна стая — празна, като се изключи Пийвс, който усърдно пишеше неприлични думи по черната дъска.
— Вън, Пийвс! — сопна му се тя.
Пийвс хвърли тебешира в една кофа, която издрънча силно, и се омете, ругаейки.
Професор Макгонъгол затръшна вратата подире му и се обърна с лице към двете момчета.
— Потър, това е Оливър Ууд. Ууд… намерих ти търсач.
Изражението на Ууд премина от озадачение във възторг.
— Сериозно ли говорите, професор Макгонъгол?
— Абсолютно — каза професор Макгонъгол твърдо. — Това момче има вродена дарба. Никога не съм виждала подобно нещо. За първи път ли се качваш на метла, Потър?
Хари кимна безмълвно. Нямаше представа какво се случва, но като че ли не го грозеше изключване. Отново започна да чувства краката си.
— Той хвана това нещо, което е в ръката му, след едно спускане от седемнайсет метра — каза професор Макгонъгол на Ууд. — Дори не се одраска. Чарли Уизли не би могъл да го направи.
Ууд изглеждаше така, сякаш всичките му мечти са се сбъднали наведнъж.
— Да си гледал някога куидичен мач, Потър? — попита възбудено.
— Ууд е капитан на грифиндорския отбор — обясни професор Макгонъгол.
— Той има и конструкцията на търсач — каза Ууд, като обикаляше Хари и го оглеждаше. — Лек… бърз… трябва да му намерим свястна метла, професор Макгонъгол… бих казал една „Нимбус две хиляди“ или „Чистометка седем“.
— Ще говоря с професор Дъмбълдор да видим дали не можем да намерим вратичка в правилото за първокурсниците. Бога ми — нуждаем се от по-добър отбор от миналогодишния. „Слидерин“ ни смазаха в онзи последен мач. Седмици наред не можех да погледна Сивиръс Снейп в лицето… — Професор Макгонъгол погледна строго Хари над рамката на очилата си. — Искам да чувам, че тренираш усърдно, Потър, иначе може да променя решението си да не те наказвам. — После изведнъж се усмихна. — Баща ти би се гордял с теб — каза. — Самият той беше отличен играч на куидич.
— Ти се шегуваш!
Седяха и вечеряха. Хари тъкмо бе свършил да разказва на Рон какво се беше случило, след като напусна игрището с професор Макгонъгол. Рон държеше пред устата си парче пай с месо и бъбреци, ама напълно го беше забравил.
— Търсач? — каза. — Но първокурсниците никога… Ти трябва да си най-младият домови играч от около…
— …един век — добави Хари, като напълни устата си с пай. Беше страхотно гладен подир следобедните вълнения. — Ууд ми каза.
Рон беше толкова учуден, толкова втрещен, че просто седеше и зяпаше Хари.
— Другата седмица почвам да тренирам — каза Хари. — Само да не кажеш на някого. Ууд иска да го пази в тайна.
Сега в залата влязоха Фред и Джордж Уизли, зърнаха Хари и се втурнаха към него.
— Браво на теб! — каза Джордж полугласно. — Ууд ни разказа. Ние също сме в отбора… Биячи сме.
— Убеден съм, че тази година непременно ще спечелим Купата по куидич — заяви Фред. — Не сме печелили, откакто Чарли завърши, ама тази година отборът ще е блестящ. Изглежда, че те бива, Хари — Ууд почти подскачаше, докато ни разказваше.