Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
Тази кратка реч беше последвана от още мълчание. Хари и Рон размениха погледи с вдигнати вежди. Хърмаяни Грейнджър седеше на ръба на стола си и изглеждаше изпълнена с непреодолимо желание да почне да доказва, че не е дръвник.
— Потър! — каза Снейп внезапно. — Какво ще получа, ако добавя стрит на прах корен от асфодел в инфузия от пелин?
Стрит на прах корен от какво в инфузия от какво? Хари хвърли поглед към Рон, който изглеждаше точно толкова озадачен като него, но ръката на Хърмаяни вече се бе стрелнала нависоко.
— Не зная, сър — каза Хари.
Устните на Снейп се накъдриха в презрителна усмивка.
— Тц-тц!… Славата явно не е всичко.
Той не обърна внимание на ръката на Хърмаяни.
— Хайде да опитаме пак. Потър, къде ще търсиш, ако ти кажа да ми намериш безоар?
Хърмаяни протегна ръка толкова високо, колкото можеше, без да стане от стола си, но Хари нямаше и най-бледа представа какво е безоар. Мъчеше се да не поглежда към Малфой, Краб и Гойл, които се тресяха от смях.
— Не зная, сър.
— Решил си да не отваряш книга, преди да дойдеш, а, Потър?
Хари се насили да гледа право в тези студени очи. Той беше прегледал книгите си у семейство Дърсли, но нима Снейп очакваше от него да е запомнил всичко от „Хиляда магически билки и плесени“?
Снейп продължаваше да не обръща внимание на треперещата ръка на Хърмаяни.
— Каква е разликата, Потър, между самакитка и вълче биле?
При този въпрос Хърмаяни вече стана, протегнала ръка към тавана на подземието.
— Не зная — каза Хари тихо. — Обаче мисля, че Хърмаяни знае, защо не опитате с нея?
Няколко ученици се изсмяха, Хари улови погледа на Шиймъс и Шиймъс му намигна.
Обаче Снейп не беше доволен.
— Седни! — сопна се той на Хърмаяни. — За твое сведение, Потър, асфодел и пелин правят изключително силна приспивателна смес, известна като „лекарството на Живата смърт“. Безоар е камък, изваден от стомаха на коза, и може да те спаси от повечето отрови. А колкото до самакитка и вълче биле, те са едно и също растение, което е известно и под името аконитум. Е? Защо всички не записвате това?
Настъпи всеобщо ровене за пачи пера и пергамент. Сред шумотевицата Снейп заяви:
— И една точка ще бъде отнета от дома „Грифиндор“ заради твоето нахалство, Потър.
Докато урокът по отвари продължаваше, нещата не се подобриха за грифиндорци. Снейп разпредели всички по двойки и им даде задачата да смесят просто лекарство против циреи. Той фучеше между тях с дългата си черна мантия, наблюдаваше как теглят изсушена коприва и стриват змийски зъби, като критикуваше почти всекиго с изключение на Малфой, когото изглежда харесваше. Тъкмо казваше на всички да погледнат колко съвършено Малфой е задушил рогатите си плужеци, когато облаци лютив зелен дим и силно съскане изпълниха подземието. По някакъв начин Невил беше успял да стопи котела на Шиймъс в разкривена топка и тяхната отвара течеше по каменния под, като прогаряше дупки в обувките на учениците. Само за секунди целият клас стоеше върху столовете, докато Невил, когото отварата беше обляла, когато котелът се огъна, стенеше от болка, защото по краката и ръцете му излизаха яркочервени циреи.
— Глупак! — изръмжа Снейп, като очисти разлятата отвара с едно замахване на магическата си пръчка. — Предполагам, че си добавил таралежовите игли, преди да свалиш котела от огъня?
Невил хленчеше, докато циреите почнаха да изскачат и по целия му нос.
— Заведи го горе в болничното крило — викна Снейп на Шиймъс. После се втурна към Хари и Рон, които бяха работили до Невил.
— А ти… Потър… защо не му каза да не прибавя иглите? Рекъл си си, че ако той сбърка, ти ще изпъкнеш, нали? Сега загуби още една точка за „Грифиндор“.
Това беше толкова несправедливо, че Хари отвори уста да спори, но Рон го срита зад техния котел.
— Не се обаждай! — промърмори. — Чувал съм, че Снейп може да стане много злобен.
Когато един час по-късно се качваха по стълбата от подземието, мислите на Хари се гонеха из главата му и духът му беше много помрачен. Още първата седмица беше загубил две точки за „Грифиндор“ — защо Снейп го мразеше толкова много?
— Горе главата! — каза Рон. — Снейп постоянно отнема точки на Фред и Джордж. Може ли да дойда с теб и да се запозная с Хагрид?
В три без пет те напуснаха замъка и тръгнаха през парка. Хагрид живееше в малка дървена къща до края на Забранената гора. Пред входната врата видяха един арбалет и чифт галоши.