Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
Невил не беше се качвал на метла през живота си, защото баба му не му позволявала да се доближи до метла. Хари смяташе, че е имала право, защото Невил успяваше да си навлече необичаен брой злополуки, дори когато стоеше с двата крака на земята.
Хърмаяни Грейнджър се притесняваше за летенето почти колкото Невил. Това беше нещо, което не можеш да научиш наизуст от една книга — не че не беше опитала. В четвъртък на закуска тя им досади до полуда със съвети за летене, които беше прочела в една библиотечна книга, назована „Куидичът през вековете“. Невил попиваше всяка нейна дума с тайната надежда да чуе нещо, което ще му помогне да се задържи после върху своята метла, но всички бяха много доволни, когато лекцията на Хърмаяни беше прекъсната от пристигането на пощата.
След бележката на Хагрид, Хари не бе получавал друго писмо — нещо, което Малфой естествено бързо забеляза. Големият бухал на Малфой редовно му носеше пакети със сладкиши от дома, които той злорадо отваряше на слидеринската маса. Една улулица донесе на Невил малко пакетче от баба му. Той го отвори възбудено и им показа стъклено кълбо, голямо колкото едро топче за игра, което сякаш беше пълно с бял дим.
— Всепомниче! — обясни им той. — Баба знае, че забравям, а това ти казва дали си забравил да направиш нещо. Вижте, стискаш го силно, ей така, и ако стане червено… ооо — лицето му се помрачи, защото всепомничето внезапно засия в червено, — тогава си забравил нещо…
Невил се опитваше да си спомни какво ли е забравил, когато Малфой, който минаваше покрай грифиндорската маса, изтръгна всепомничето от ръката му. Хари и Рон скочиха на крака. Почти се надяваха на повод да се сбият с Малфой, но професор Макгонъгол, която забелязваше по-бързо от всеки друг учител в училището назряваща разправия, светкавично се озова при тях.
— Какво става тук?
— Малфой ми взе всепомничето, професор Макгонъгол.
Намръщен, Малфой пусна всепомничето на масата.
— Само за да го видя — каза той и се измъкна, с Краб и Гойл по петите му.
В три и половина същия следобед Хари, Рон и другите грифиндорци забързаха надолу по предната стълба към двора за първия си урок по летене. Беше ясен ветровит ден и тревата се къдреше под краката им, докато вървяха по склона към една равна поляна на противоположната страна на парка от Забранената гора, чиито дървета се люшкаха мрачно в далечината. Слидеринци бяха вече там, а също и двайсет метли, подредени в спретнати редици на земята. Хари чу Фред и Джордж да се оплакват от училищните метли, като твърдяха, че някои от тях започвали да вибрират, ако летиш много високо, или пък винаги летели малко наляво. Пристигна учителката им — мадам Хууч. Имаше къса сива коса и жълти очи като на ястреб.
— Е, какво чакате още всички? — кресна тя. — Всеки да застане до една метла. Хайде, по-бързо!
Хари погледна надолу към своята метла. Беше стара и някои от клонките й стърчаха встрани под странни ъгли.
— Протегнете дясната си ръка над метлата си — извика Мадам Хууч, застанала пред тях — и кажете „Горе!“.
— ГОРЕ! — изкрещяха всички.
Метлата на Хари веднага скочи в ръката му, обаче тя беше една от малкото, които го сториха. Тази на Хърмаяни Грейнджър само се беше претъркулила на земята, а Невиловата изобщо не бе помръднала.
„Може би метлите също като конете познават, когато се страхуваш“, помисли си Хари — в гласа на Невил звучеше тръпка, която подсказваше твърде ясно, че той предпочита краката му да останат на земята. После Мадам Хууч им показа как да яхнат метлите, без да се изхлузят от края им, и тръгна насам-натам покрай редиците, като оправяше захвата им. Хари и Рон изпаднаха във възторг, когато тя каза на Малфой, че години наред го е правил погрешно.