Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
— Само че сега трябва да вървим. Лий Джордън мисли, че е намерил нов таен изход от училището.
— Обзалагам се, че е онзи зад статуята на Грегъри Подмазвача, дето го открихме още през първата си седмица тук. До скоро!
Фред и Джордж едва бяха изчезнали, когато се появи някой далеч по-малко желан събеседник — Малфой, ограден от Краб и Гойл.
— Хапваш си за последен път, а, Потър? Кога ще хванеш влака, за да се върнеш при мъгълите?
— Сега си доста по-смел, като си долу на земята и водиш малките си приятелчета със себе си — каза Хари хладнокръвно. Естествено Краб и Гойл съвсем не бяха малки, но тъй като Височайшата маса беше пълна с учители, никой от тях не можеше да стори друго, освен да пука със ставите на пръстите си и да се мръщи.
— Когато и да е, ще се бия с тебе сам — каза Малфой. — Ако искаш довечера. Магьоснически дуел. Само с магически пръчки… никакъв допир. Какво има? Предполагам, че никога досега не си чувал за магьоснически дуел?
— Чувал е, разбира се — каза Рон, като се обърна. — Аз съм неговият секундант, кой е твоят?
Малфой погледна Краб и Гойл, сякаш ги преценяваше.
— Краб — отговори. — В полунощ добре ли е? Ще се срещнем в трофейната стая, тя винаги е отключена.
Когато Малфой си тръгна, Рон и Хари се спогледаха.
— Какво е магьоснически дуел? — попита Хари. — И какво искаш да кажеш с това, че си мой секундант?
— Ами секундантът е там, за да продължи, ако ти умреш — отговори Рон небрежно, като най-сетне почна да яде изстиналия си пай. Но като забеляза изражението на Хари, бързо добави: — Обаче хората умират само в същински дуели, разбираш ли, с истински магьосници. Ти и Малфой най-много да успеете да се обстрелвате с искри. Никой от вас не знае достатъчно магии, та наистина да навреди на другия. И без това се обзалагам, че той очакваше да откажеш.
— И какво става, ако размахам магическата си пръчка и нищо не се случи?
— Хвърли я и му удари един юмрук по носа — предложи Рон.
— Извинете!
Двамата вдигнаха глави. Беше Хърмаяни Грейнджър.
— Човек не може ли да се нахрани на спокойствие тук? — попита Рон.
Хърмаяни не му обърна внимание и се обърна към Хари.
— Без да искам, дочух какво си говорихте ти и Малфой…
— Бас държа, че си искала — измърмори Рон.
— …и не трябва да се скитате из училището нощно време. Представи си колко точки ще загубиш за „Грифиндор“, ако те хванат, а сигурно ще те хванат. Наистина е много егоистично от твоя страна.
— И всъщност не е твоя работа — каза Хари.
— Довиждане! — добави Рон.
Все пак, това не беше онова, което човек би нарекъл идеален край на деня, мислеше си Хари, докато лежеше буден много по-късно и чакаше Дийн и Шиймъс да заспят (Невил не се беше върнал още от болничното крило). Рон прекара цялата вечер да му дава съвети, като например:
— Ако се опита да те прокълне, по-добре да се изплъзнеш, защото не мога да си спомня как се блокират проклятия.
Имаше много голяма вероятност да бъдат спипани от Филч или от Госпожа Норис и Хари чувстваше, че предизвиква късмета си, като нарушава днес второ училищно правило. От друга страна, из тъмнината непрестанно му се явяваше подигравателното лице на Малфой — сега беше големият му шанс да бие Малфой лице в лице. Не можеше да го пропусне.
— Единайсет и половина — прошепна Рон най-после. — Да тръгваме.
Облякоха халатите си, взеха магическите пръчки и прекосиха стаята в кулата, спуснаха се по спираловидната стълба и влязоха в общата стая на „Грифиндор“. Няколко къса жар все още се мержелееха в камината и превръщаха всички фотьойли в приведени черни сенки. Почти бяха стигнали портрета с дупката, когато един глас се обади от стола най-близо до тях:
— Не мога да повярвам, че ще направиш това, Хари.
Светна лампа. Оказа се Хърмаяни Грейнджър с розов халат и навъсено лице.
— Ти ли!? — възкликна Рон яростно. — Върни се в леглото си!
— За малко не казах на брат ти Пърси — скастри го Хърмаяни. — Той нали е префект и би спрял тази работа.
На Хари просто не му се вярваше, че човек може така да се бърка в работите на другите.
— Ела — каза на Рон. Бутна портрета на Дебелата дама и се провря през дупката.
Но Хърмаяни не се отказа толкова лесно. Тя последва Рон през портретната дупка, като им съскаше като разярена гъска.
— Не държите ли на „Грифиндор“, или държите само на себе си? Аз не искам „Слидерин“ да спечели Купата на домовете, а вие ще пропилеете всичките точки, които получих от професор Макгонъгол, задето знаех заклинанията за прехвърляне.