Хари Потър и философският камък

На средна височина над тях във въздуха се носеше връзка бастуни и когато Пърси пристъпи към тях, те започнаха да се мятат по него.

— Пийвс — прошепна Пърси на първокурсниците. — Той е полтъргайст. — После повиши глас: — Пийвс… покажи се.

В отговор се чу силен неприличен звук, като въздух, изпуснат от балон.

— Искаш ли да отида при Кървавия барон?

Прозвуча едно „плоп“ и се появи дребен човек със злобни тъмни очи и голяма уста, който се носеше със скръстени крака във въздуха и стискаше бастуните.

— Ооооооо! — каза той с ехиден кикот. — Милите ми зайци! Колко весело!

Внезапно се стрелна към тях. Всички се наведоха.

— Махай се, Пийвс, иначе баронът ще научи за това. Говоря сериозно! — сопна му се Пърси.

Пийвс се изплези и изчезна, като изпусна бастуните върху главата на Невил. Чу се как отбръмчава, подрънквайки доспехите на минаване.

— Трябва да се пазите от Пийвс — каза Пърси, когато тръгнаха пак. — Кървавия Барон е единственият, който може да го обуздае. Не слуша дори нас, префектите. Пристигнахме.

В самия край на коридора висеше портрет на много дебела жена с розова копринена рокля.

— Парола? — попита тя.

— Капут Драконис — каза Пърси и портретът се извъртя напред, за да открие кръгъл отвор в стената. Всички се провряха през него, само Невил имаше нужда от помощ, и се озоваха в общото помещение на „Грифиндор“ — уютна кръгла стая, пълна с меки фотьойли.

Пърси насочи момичетата през една врата към тяхната обща спалня, а момчетата — през друга. На върха на спираловидна стълба — явно се намираха в една от кулите — те намериха най-после леглата си: пет балдахинени кревата с по четири колонки с тъмночервени кадифени завеси. Прекалено уморени, за да говорят много, те си облякоха пижамите и се отпуснаха в леглата.

— Чудесно ядене, нали? — промърмори Рон на Хари през завесите. — Махай се, Скабърс! Дъвче ми чаршафите.

Хари искаше да попита Рон дали си е взел от сиропирания сладкиш, но заспа почти веднага.

Може би Хари беше попрекалил с яденето, защото сънува много странен сън. Носеше на главата си тюрбана на професор Куиръл, който му говореше настойчиво и го убеждаваше, че трябва незабавно да се прехвърли в „Слидерин“, защото това било неговата съдба. Хари отговори на тюрбана, че не иска да бъде в „Слидерин“; тюрбанът ставаше все по-тежък; Хари се опита да го свали, но той се стегна болезнено… и се появи Малфой, който му се надсмиваше, докато се бореше с тюрбана… после Малфой се превърна в орловоносия учител Снейп, чийто смях прозвуча силно и студено… Блесна ярка зелена светлина и Хари се събуди изпотен и разтреперан.

Обърна се на другата страна и заспа отново, а когато отвори очи на другата сутрин, изобщо не помнеше този сън.