Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
В „Хогуортс“ имаше сто четирийсет и две стълбища: широки и изящно извити, тесни и разнебитени. Някои в петък водеха другаде. Други — с едно изчезващо стъпало на средна височина, което трябваше да помниш и прескачаш. Освен това имаше врати, които не се отваряха, ако не ги помолиш учтиво или не ги погъделичкаш на точно определено място, и врати, които всъщност изобщо не бяха врати, а плътни стени и само се преструваха на врати. Много трудно беше също да запомниш къде е всяко нещо, тъй като всичко като че ли много често се разместваше. Хората по портретите непрестанно си ходеха на гости и Хари беше убеден, че доспехите могат да вървят.
И духовете бродници не помагаха. Винаги беше страшен шок, когато някой от тях внезапно се проплъзваше през една врата, която човек тъкмо се опитваше да отвори. Почтибезглавия Ник всякога беше щастлив да покаже вярната посока на новите грифиндорци, но полтъргайстът Пийвс се равняваше като препятствие на две заключени врати и едно измамно стълбище, ако го срещнеш, когато си закъснял за час. Изсипваше кошовете за отпадъци върху главата ти, издърпваше килимчета изпод краката ти, замерваше те с парчета тебешир или те издебваше изотзад, хващаше те за носа и крясваше „ХВАНАХ ТЕ ЗА ГАГАТА!“.
Още по-лош от Пийвс — ако това изобщо беше възможно — беше пазачът Аргус Филч. Хари и Рон успяха да се спречкат с него още първата сутрин. Филч ги завари, когато се опитваха насила да отворят една врата, която за беда се оказа входът към забранения коридор на третия етаж. Той не искаше да им повярва, че са се загубили, а беше сигурен, че са опитали нарочно да я разбият, и тъкмо ги заплашваше със заключване в подземията, когато случайно минаващият професор Куиръл ги спаси.
Филч притежаваше котка, наречена Госпожа Норис — мършаво същество с цвят на прах и с изпъкнали очи, подобни на лампи, също като тези на Филч. Тя патрулираше сама из коридорите. Нарушиш ли пред нея някое правило, престъпиш ли само с един пръст вярната линия, тя изфучаваше да повика Филч, който се появяваше задъхан две секунди по-късно. Филч познаваше тайните ходове на училището по-добре от когото и да било (с изключение може би на близнаците Уизли) и можеше да изскочи пред теб така внезапно, както всеки дух бродник. Всички ученици го мразеха и най-лелеяната мечта на мнозина беше да теглят на Госпожа Норис хубав ритник.
А после — след като си успял да намериш къде ще се състоят — идваха самите уроци. Както Хари бързо откри, за магията беше нужно много повече, отколкото да размахаш магическата си пръчка и да кажеш няколко смешновати думи.
Всяка сряда в полунощ учениците трябваше да изследват нощните небеса през своите телескопи и да научат имената на различните звезди и движението на планетите. Три пъти в седмицата отиваха с една дундеста малка магьосница на име професор Спраут в оранжериите зад замъка, за да изучават билкология. Там учеха как да се грижат за всичките странни растения, гъби и плесени и откриваха за какво се използват.
Като най-скучна с лекота можеше да се определи историята на магията — единственият предмет, преподаван от дух бродник. Професор Бинс бил вече много стар, когато заспал пред камината в стаята на преподавателите и станал на другата сутрин, за да преподава, като напуснал тялото си. Бинс каканижеше ли, каканижеше, докато те записваха имена и дати и объркваха Злия Емерик и Чудатия Юрик.
Професор Флитуик, учителят по вълшебство, беше съвсем мъничък магьосник, който трябваше да застане върху купчина книги, за да вижда над своята катедра. В началото на първия урок той взе дневника и когато стигна до името на Хари, нададе възбуден вик и се катурна, та не го виждаха вече.
Професор Макгонъгол пък беше съвсем различна. Хари правилно бе решил, че тя е учителка, с която не бива да се спречкваш. Строга и умна, ти ги скастри още в момента, когато седнаха в първия й час.
— Трансфигурацията е една от най-сложните и най-опасни магии, които ще научите в „Хогуортс“ — каза им тя. — Който върши глупости в моя час, ще напусне и няма да идва повече. Предупредени сте.
След това превърна катедрата си в прасе и обратно в катедра. Това направи голямо впечатление на всички и те нямаха търпение да започнат, обаче скоро осъзнаха, че още дълго време няма да могат да превръщат мебелите в животни. След като изписаха сума страници със сложни записки, всички получиха по една кибритена клечка и започнаха да се опитват да я превърнат в игла. В края на урока само Хърмаяни Грейнджър бе постигнала някаква промяна в своята клечка; професор Макгонъгол показа на класа как тя е станала сребриста и заострена и отправи към Хърмаяни една от редките си усмивки.