Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
Предметът, който всички бяха очаквали с трепет, беше защита срещу Черните изкуства, но часът на Куиръл се оказа нещо като шега. В неговата класна стая силно миришеше на чесън, което — както твърдяха всички — било, за да се предпази от един вампир, когото бил срещнал в Румъния и който (според Куиръл) щял да дойде да го грабне в близките дни. Той им разказа, че тюрбанът му бил подарък от един африкански принц в знак на благодарност, задето го отървал от нахален зомби, но те не бяха сигурни дали да вярват на тази история. Първо, защото когато Шиймъс Финигън поиска настойчиво да узнае как Куиръл се е преборил с този зомби, Куиръл се изчерви и започна да говори за времето. И второ, защото бяха забелязали, че от тюрбана се носи странна миризма. Според близнаците Уизли той бил пълен с чесън, та Куиръл бил защитен където и да отидел.
На Хари много му олекна, когато разбра, че съвсем не е изостанал далеч зад другите. Много от съучениците му идваха от мъгълски семейства и като него не бяха имали представа, че са магьосници. Трябваше да се научи толкова много, та дори деца като Рон нямаха голямо предимство.
Петък беше важен ден за Хари и Рон. Най-сетне успяха да намерят пътя до Голямата зала за закуска, без нито веднъж да се загубят.
— Какво имаме днес? — попита Хари, докато си сипваше захар върху овесената каша.
— Двоен час по отвари със слидеринците — отговори Рон. — Снейп е ръководител на дома „Слидерин“. Казват, че винаги ги покровителствал… Ще имаме възможност да видим дали е вярно.
— Бих искал и Макгонъгол да покровителстваше нас — каза Хари.
Професор Макгонъгол беше ръководител на дома „Грифиндор“, но това не й попречи предишния ден да им даде огромен куп домашни.
Точно тогава пристигна пощата. Хари вече беше свикнал с това, но първата сутрин доста се стресна, когато стотина сови влетяха изведнъж в Голямата зала по време на закуска, кръжаха над масите, докато видят своите притежатели, и почнаха да пускат писма и пакети в скутовете им.
Досега Хедуиг не беше донесла нищо на Хари. Понякога идваше, колкото да му гризне ухото и да получи парче препечен хляб, преди да отлети да спи в соварника заедно с другите училищни сови. Тази сутрин обаче тя кацна между купичката с портокалово сладко и захарницата и пусна една бележка в чинията на Хари. Той веднага я отвори.
Мили Хари, (пишеше там с твърде небрежен почерк) Знам, че петък следобед ти е свободен, та би ли искал да дойдеш на чаша чай при мен към три часа?
Искам да чуя всичко за първата ти седмица. Прати ми отговор по Хедуиг.