Възгледите на един клоун
- Автор: Бьол Хайнрих
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възгледите на един клоун». Краткое содержание книги:
Лежах покрит до шия със сапунени пяна и мислех за Мари. Тя не можеше да върши нищо с него или при него, без да си спомня за мене. В негово присъствие не можеше да завърти дори капачето на пастата за зъби. Колко често ние двамата бяхме закусвали заедно, бедно или разкошно, набързо или спокойно, прекалено рано призори или късно сутринта, с много мармалад или без никакъв мармалад. Самата представа, че тя закусваше с Цюпфнер всяка сутрин по едно и също време, а след това той тръгваше с колата си за своята католическа канцелария, ме докара почти до молитвено настроение. Молех се никога да не се стига до закуска с Цюпфнер. Мъчех се да си представя Цюпфнер: с кестеняви коси, със светла кожа, стройно тяло, нещо като Алкивиад на немския католицизъм, само че не дотолкова лекомислен. Според думите на Кинкел той беше „наистина по средата, но все пак по-скоро надясно, отколкото наляво“. Това левичарство и десничарство беше вечната тема на техните разговори. Ако искам да бъда почтен, би трябвало да причисля и Цюпфнер към ония четирима католици, които смятам за истински: папа Йоан, Алек Гинас, Мари, Грегори… и Цюпфнер. Положително и при него наред с цялото му влюбване е изиграло роля и обстоятелството, че е спасил Мари от грях и я е въвел в праведен живот. А това, че на времето те двамата с Мари бяха вървели ръка за ръка, явно не е било нищо сериозно. По-късно бях говорил с Мари за това, тя се бе изчервила силно, но някак си мило и ми бе обяснила, че „много неща са допринесли“ за тяхната дружба: фактът, че бащите им са били преследвани от нацистите, тяхното католическо вероизповедание, а освен това „неговото хубаво държание, знаеш ли. И досега имам много добри чувства към него.“
Пуснах да изтече част от изстиналата вода, долях гореща и добавих още малко пяна. Помислих си за баща си, който има дял във фабриката за производство на препарати за пяна за къпане. Дали купувам цигари, сапун, хартия за писма, сладолед на клечка или наденички, знам, че във всичко това баща ми има участие. Предполагам, че има дял в два и половината сантиметра паста за зъби, която използвам от време на време. Но в нашия дом бе забранено да се говори за пари. Когато Ана искаше да пресметне нещо с майка ми, да й покаже счетоводните книги, майка ми винаги казваше: „Да се говори за пари — колко отвратително“. „Е“-то тя произнасяше почти като „и“. Даваха ни много малко джобни пари. За щастие имахме страшно много роднини. Когато канеха целия род в къщи, у нас се събираха петдесет-шейсет чичовци, вуйчовци, стринки и лели и някои от тях бяха толкова мили, че от време на време тихомълком ни бутаха по някой грош, защото пестеливостта на майка ми беше пословична. На всичкото отгоре майката на майка ми е била благородничка, някоя си фон Хоенброде, та баща ми до ден днешен се смята като приет по милост за зет, макар че тъст му се е наричал Тулер и само тъща му е била по рождение фон Хоенброде. Нали днес германците са по-алчни за благороднически титли, по-откачени на тая тема, отколкото са били през 1910 година. Дори и хора, които иначе се смятат за интелигентни, дават всичко за приятелство с благородници. Някога ще трябва да насоча вниманието на управителния съвет на майка ми към този факт. Та това е чист расов проблем. Дори един толкова разумен човек като моя дядо още не може да се отърси от спомена, че през лятото на 1918 година семейство Шнир е щяло да получи благородническа титла, дори „тъй да се каже“ документите били готови, но точно тогава в решителния момент кайзерът, който трябвало да подпише декрета, духнал — той си имал други грижи — ако въобще някога е имал грижи. Тази история за „почти благородническата титла“ на семейство Шнир и до днес, след близо половин век, се разправя при всеки удобен случай. „Намериха декрета в папката на Негово величество“ — казва винаги баща ми. Чудя се само как никой не се е сетил да прескочи до Доорн и да накара да подпишат това нещо. Аз бих изпратил до там куриер на кон и тогава поне цялата история щеше да се уреди с всички необходими формалности.