Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
Завиждам на живота през лятото на Континента, където мъже в хубави леки костюми и Маркови черни очила спокойно се плъзгат наоколо в коли с климатици, може би спират за някой и друг citron presse [Прясна лимонада (фр.). — Б. пр.] в сенчесто кафене на улицата до някои древен площад, напълно равнодушни към слънцето, без да му обръщат внимание, защото знаят със сигурност, че то ще грее по същия начин през всичките почивни дни, когато ще могат да идат и спокойно да се изтегнат на яхтата.
Сигурна съм, че това се крие зад вехнещото ни национално самочувствие, откакто тръгнахме по света и забелязваме нещата. Предполагам, че нещата биха могли да се променят. Все повече и повече маси се изнасят на тротоара. Посетителите успяват да седят спокойно на тях, сещат се сегиз-тогиз за слънцето, обръщат лице към него със затворени очи и възбудено се усмихват на минувачите — „Вижте, вижте, наслаждаваме се на освежаваща напитка в кафене на тротоара, ние също го можем“, а изражението на тревога, което казва: „А не трябваше ли да сме на представлението на «Сън в лятна нощ» на открито?“ — е кратко и мимолетно.
Някъде в дъното на мозъка ми се таи новородената несигурна догадка, че Даниел може и да е прав: това, което трябва да правиш в горещо време, е да легнеш да спиш под някое дърво или да гледаш крикет на спуснати завеси. Но според моя начин на мислене, за да легнеш и спокойно да заспиш, трябва да си сигурен, че и утре ще бъде горещо, а също и вдругиден и по-вдругиден и че в живота ти те чакат достатъчно горещи дни, за да можеш да вършиш всичко, предвидено за жега, по спокоен и премерен начин, без никакво чувство за неотложност. Умряла работа.
12 юни,понеделник
57 кг, алкохолни единици 3 (мн. д.), цигари 13 (д.), минути, прекарани в опит да настроя видеото 210 (гнус).
1 ч. вечерта. Току-що се обади мама.
— О, миличка, здравей. Можеш ли да познаеш? Пени Хъзбандс-Босуърт ще се появи по Вечерните новини!!!
— Кой?
— Познаваш семейство Хъзбандс-Босуърт, мила. Урсула беше един клас по-горе от теб в гимназията. Хърбърт умря от левкемия...
— Какво?
— Не казвай „какво“, Бриджет, а „моля“. Работата е там, че ще излизам, защото Уна иска да гледа диапозитиви от Нил, та ние с Пени се питахме дали не можеш да го запишеш... Ох, трябва да свършвам, месарят идва!
8 ч. вечерта. Така. Нелепо е да притежаваш видео от две години и досега да не си успял да го накараш да ти запише нещо. Освен това е превъзходно FV 67 HV ВидеоПлюс. Проста работа — само трябва да се следват указанията, да се намерят копчетата и тъй нататък, сигурна съм.
8,15 ч. вечерта. Хъмф. Не мога да намеря книжката с указанията.
8,35 ч. вечерта. Ха! Открих книжката под списание „Здрасти!“ Добре. „Да програмирате видеото си, е лесно, като да се обадите по телефона.“ Чудесно.
8,40 ч. вечерта. „Насочете дистанционното към видеото“. Мн. лесно. „Минете на индекс.“ Аах, списък на ужасии от „Едновременен звукозапис на HiFi, контролиран от таймера“, „декодерът е нужен за кодирани програми“ и т. н. Единственото, което искам, е да запиша бръщолевенето на Пени Хъзбандс-Босуърт, а не да прекарам цялата вечер в четене на трактат по шпионски техники.
8,50 ч. вечерта. А! Диаграма. „Бутон за функции IMC“. Какви ли са тия функции IMC?
8,55 ч. вечерта. Решавам да прескоча тази страница. Обръщам на „Записи на ВидеоПлюс, контролирани от таймера“: 1. Покрийте изискванията за ВидеоПлюс. Какви изисквания? Мразя тъпото видео. Чувствам се все едно, че следя пътни знаци. Дълбоко в сърцето си знам, че наръчникът за видеото и пътните знаци са неразбираеми, но още не мога да повярвам, че властите могат да са толкова жестоки, че умишлено да ни правят на идиоти. Чувствам се пълна некадърница, сякаш всички на света разбират нещо, което остава дълбока тайна за мен.
9,10 ч. вечерта. „Когато включите записващото устройство, трябва да нагласите часовника и календара за точен запис, контролиран от таймера (не забравяйте да използвате опцията бърза настройка за преминаване от лятно на зимно време). Менюто на часовника се вика с червено и дигитален номер б.“ Натискам червеното и не се получава нищо. Натискам дигитални номера и пак нищо. Иска ми се проклетото видео изобщо да не беше измисляно.
9,25 ч. вечерта. Ааах. Изведнъж изскочи главното меню и ми нареди: „Натисни 6“. Божичко. Едва сега разбирам, че по погрешка съм използвала дистанционното на телевизора, а не на видеото. В момента вървят новините. Току-що се обадих на Том и го помолих да запише Пени Хъзбандс-Босуърт, но той каза, че представа си няма как се настройва видеото.