Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
Ренизенб беше решила да отиде при Хори и да му каже, че е намерила гердана с лъвчетата. Но щом той беше зает с жреците в храма на Изида, безнадеждно бе да се опита да говори с него насаме. Дали да отиде при баща си? Ренизенб недоволно поклати глава. Старата й детска вяра в бащиното всемогъщество се беше изпарила. Тя осъзна колко бързо по времето на кризата той загуби самообладание — нервна помпозност замени действителната му мощ. Ако Яхмос не беше болен, тя щеше да каже на него, макар и да се съмняваше, че би й дал някакъв практичен съвет. По-вероятно би предпочел Имхотеп да се заеме с нещата.
А това, почувства Ренизенб с нарастваща тревога, трябваше на всяка цена да се избегне. Първата работа на Имхотеп щеше да е разгласяването на всичко, а тя имаше усещането, че трябва да се пази в тайна — макар че защо точно, не би могла да каже.
Не, ще изчака съвета на Хори. Както винаги, той ще знае точно какво да направи. Щеше да вземе от нея гердана, а с него и грижите, и смущението й. Да я погледне с нежните си сериозни очи и тя незабавно ще почувства, че всичко е наред…
За миг Ренизенб се изкуши да се довери на Кайт. Но Кайт не я задоволяваше, тя никога не слушаше както трябва. Може би ако някой я откъсне от децата… не, това нямаше да стане, Кайт беше мила, но глупава.
Ренизенб си помисли: „Остават Камени… и баба ми.“
Камени?… Имаше нещо приятно в мисълта да сподели с Камени. Ясно си представяше лицето му — промяната на изражението му от весело предизвикателство към интерес. Да разбере, за да й помогне… Или пък за да не й помогне?
Откъде идеше това коварно, спотаено подозрение, че Нофрет и Камени са били по-близки приятели, отколкото го показваха? Понеже Камени й е помогнал в намерението да отдели Имхотеп от семейството му ли? Тогава той бе възразил, че само е бил в услуга. Но вярно ли беше? Не е лесно да се каже. Камени произнася леко, естествено и убедително всичко.
Смехът му е толкова заразителен, че те кара и ти да се засмееш. Тялото му потрепва тъй изящно, когато се движи… въртенето на главата му на тези гладки, хванали тен рамене, очите му, които те гледат… които те гледат… Мисълта на Ренизенб прекъсна смутено.
Очите на Камени не бяха като очите на Хори, строги и мили. Те търсеха, те предизвикваха. От тези мисли страните на Ренизенб поруменяха, очите й заблестяха. Но тя реши да не казва на Камени, че е намерила гердана на Нофрет. Не, ще иде при Еза. Тя й направи впечатление вчера — макар и възрастна, старицата бе доловила нещата с едно проницателно, практично чувство, с което никой друг в семейството не можеше да се похвали.
Ренизенб си рече: „Тя е стара, но ще й кажа.“
II
Още щом Ренизенб спомена за гердана, Еза бързо се огледа наоколо, сложи пръст на устните си и протегна ръка. Девойката порови из роклята си, извади го и го постави в ръката й. Еза го задържа замалко пред недовиждащите си очи, после го прибра в роклята си. Каза с плътен, авторитетен глас:
— Засега стига толкова. В тази къща и стените имат уши. Лежах будна през по-голямата част от нощта и си мислех, че трябва да се направят много неща.
— Баща ми и Хори отидоха в храма на Изида, за да се посъветват с жреца Мерсу и да пратят молба до майка ми за намеса.
— Зная. Е, добре, нека баща ти се съветва с духовете на умрелите. Моите мисли се занимават с неща от този свят. Когато Хори се върне, прати го при мен. Трябва да си кажем и да обсъдим някои работи. А на него мога да се доверя.
— Хори ще знае какво да направи — каза щастливо Ренизенб.
Еза я изгледа с любопитство: