Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
И тогава той се отпусна върху нея, задъхан, смазвайки я между себе си и твърдия каменен под на пещерата.
7.
През нощта Гидиън стана веднъж, за да запали другата лампа. Хариет не помръдна. Той се върна в тяхното странно легло, притисна я отново до себе си и заспа.
Когато се събуди за втори път, знаеше, че вече е утро.
В пещерата нямаше начин да различи деня от нощта, но сетивата му подсказваха, че вече се зазорява. Зората и равносметката.
Стана му съвсем ясно какво ще се случи още в мига, когато бе пресрещнал Крейн във входа на пещерата и бе разбрал, че Хариет все още е вътре, и то сама. Дори докато си проправяше път през надигащите се вълни, той добре съзнаваше, че няма да има време да открие Хариет и да я изведе отново навън, преди външната пещера да се наводни.
И това значеше, че ще прекара нощта с нея. Значеше, че на сутринта тя ще е напълно компрометирана. Той не можеше да попречи на онова, което зората неизбежно щеше да й донесе.
И все пак той съвсем не възнамеряваше да усложнява проблема, като се люби с нея.
Но сега Гидиън ясно съзнаваше, че щом тя му се бе усмихнала, щом го бе докоснала и му се бе отдала доброволно, всичките му добри намерения бяха отишли по дяволите.
Да люби Хариет бе станало също толкова неизбежно, колкото и идването на зората.
Гидиън се протегна внимателно и почувства силна болка в мускулите, които се бяха схванали през нощта заради твърдия каменен под. Усети как Хариет се размърда до него и се сгуши по-плътно до тялото му, търсейки топлината му. Но не отвори очи.
Той я погледна и се усмихна. Тя така удобно лежеше на сгъвката на ръката му, сякаш това бе най-естественото място, където да се намира. Лицето й бе наполовина скрито от непокорната й къдрава коса. Гидиън любопитно докосна с пръсти кестенявите й къдрици, които изглеждаха като мънички пружинки, но при допир се оказаха толкова меки. После хвана в шепата си част от косата й, стисна й и след това внимателно я пусна.
Снопчето коса сякаш имаше свой собствен живот. В мига, в който пръстите му го пуснаха, то отново бухна непокорно. Косата на Хариет бе като всичко останало в нея, реши Гидиън: мека и ароматна, женствена и безкрайно жизнена.
Снощи той се беше изгубил в тази жена. Снощи бе открил безкрайността на желанието си към нея. Снощи тя му бе казала — не, беше му показала, — че го желае. Бе му се отдала с необуздано, невинно доверие, което бе по-ценно от целия куп съкровища в средата на пещерата.
Тя се бе отдала на Звяра от Блекторн Хол, въпреки белязаното му лице и въпреки белязаното му минало.
Когато горещите спомени се завърнаха, тялото му отново започна да се втвърдява. Той помръдна крака си върху голия прасец на Хариет и плъзна ръка по пищната извивка на бедрата й. Мечтаеше повече от всичко на света този омагьосан миг никога да не свършва.
Досега никога не се беше страхувал да застане лице в лице с реалността. Дори отдавна се бе научил да търси умишлено сблъсъка с тази реалност. Но тази сутрин Гидиън знаеше, че би дал всичко, би продал душата си само за да има магическа пръчица, с която да превърне тази пещера в безкраен свят, където той и Хариет ще могат да останат завинаги.
Хариет повдигна клепки и замига, за да прогони съня. Няколко секунди тя го гледа е някаква сънена умора, но скоро тюркоазените й очи се избистриха и в тях се върна съзнанието за реалността.
— Мили боже! — извика тя и рязко се изправи. — Колко е часа?
— Мисля, че вече е утро — Гидиън видя как тя придърпа наметалото си и свенливо го уви около себе си. Разбра, че тя избягва погледа му. Видя как по страните й избива руменина. — Успокой се, Хариет.
— Семейството ми ужасно ще се тревожи.
— Несъмнено.
— Трябва да излезем оттук и да ги уверя, че съм в безопасност.
— Така ли? — Гидиън бавно седна, като не я изпускате от погледа си.
Хариет рязко извърна глава, за да го погледне право в лицето. Очите й се разшириха.
— Какво имате предвид, милорд?
— Прости ми, скъпа. Не исках да ти прозвучи като присмех.
Гидиън стана прав, без да се притеснява от голотата си, докато видя как Хариет бързо отвърна поглед. Това доста го развесели. Тя сякаш дори и не забелязваше белега на лицето му, но гледката на неговото голо мъжко тяло я бе накарала да се извърне.
— По-добре се облечи, Хариет. Сигурно отливът вече е настъпил и е възможно Добс да е тръгнал насам, за да ни търси.
— Да. Да, разбира се — тя се изправи на крака, като все още придържаше наметалото около тялото си. После се наведе и вдигна роклята. Поколеба се, като явно се опитваше да измисли как да я навлече, без да пуска наметалото.