Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
Не повярва на очите си, когато котката изскочи от скута й и влетя право в ръцете на Ранулф. Той обаче не се учуди ни най-малко, от което следваше, че става въпрос за съвсем нормален, ежедневен ритуал. И все пак Рейна се поразсърди, докато потриваше драскотината от вътрешната страна на бедрото си. За последен път предлагаше помощта си на това капризно зверче — още повече, че в този миг неговите бълхи се прескачаха тъкмо в нейното легло.
Ранулф не я удостои изобщо с поглед, зает с любимката си. Затова младата жена реши да изтръска ленените чаршафи от бълхите. Внезапно в палатката без предизвестие влезе Кенрик и Рейна побърза да се пъхне под завивката.
Сигурно с времето щеше да свикне с този ритуал. Младият паж имаше доста задължения и едно от тях бе да снеме оръжията от тялото на съпруга й и да го разсъблече. Да, но в Клайдън например към стаята на лорда имаше предверие. Може би Ранулф щеше да склони да се съблича там. А може пък и изобщо да не поискам да стои далеч от мен, докато го събличат, помисли си тя, наблюдавайки мълчаливо процедурата.
Боже милостиви, нима тези издатини под долната му дреха бяха истински? След миг ги видя и пое дълбоко въздух. Да, истински бяха — едри мускулни влакна, потрепващи при всяко движение. Тео се бе опитал да й ги опише, но тя не пожела да го изслуша. Той е красив, а кожата му е като злато, бе й казал той и думите му отговаряха напълно на истината. Рейна изпита нещо като ревност, загдето Тео е видял цялото тяло на Ранулф — тук, в палатката, тя трябваше да почака още малко, докато и последната дреха падне от гърба му. Трябваше да прояви търпение. Съпругът й отпрати Кенрик и се отправи към съда с вода, за да се измие. Досети се за присъствието й, едва когато забеляза, че кърпата е влажна. Обърна се рязко и я загледа с теменужените си очи.
— Вие… вие още не сте ли заспали?
Рейна почувства, че в гръдта й трепна зрънце надежда, което обаче отмря. Та нали сама видя какви жени предпочита, жени, на които тя не приличаше ни най-малко. Естествено, че се е надявал да спя, мина й през ума. Бе дал необмислено обещание и сега вече явно съжаляваше за него. В противен случай нямаше да се забави толкова, нали?
Е, след като не я искаха, нямаше да остане. Някой ден сигурно щяха да се любят, но това щеше да стане едва тогава, когато и двамата свикнеха с тази мисъл.
Рейна се изправи в средата на леглото. Най-абсурдното в случая бе, че вместо да почувства облекчение от такова едно развитие на събитията, тя бе сякаш малко разочарована.
— Не, все още не съм заспала — отвърна тя спокойно, но с високо вдигната глава. — Почаках ви, за да ми кажете къде ще почивам тази нощ. — Нека само се осмели да я нарече лъжкиня!
Той обаче не я нарече никак, а само я изгледа продължително и кърпата се изплъзна от ръцете му.
За нейна изненада — а може би и за негова — той продума с дрезгав глас:
— Ще спите тук… при мен. — Продължи да я гледа втренчено сякаш не можеше да повярва на очите си. А после дръпна рязко дантеления кант на долните си гащи и те се разкъсаха.
Очите на младата жена се разшириха. В този миг Рейна реши, че Ранулф се кани да се нахвърли върху й. Предположението й се оказа почти вярно. Великанът се метна върху ложето и я притисна с едната си ръка. Дъхът й буквално спря, а още в следващия миг се лиши и от тънката си риза.
— Почакайте…
— Девствена ли сте?
Изобщо не изчака отговора й — значи бе безразличен към нея. Нещо я жегна. Явно, след като не можеше да се отклони от задължението си, той желаеше всичко да приключи колкото се може по-бързо. Щеше ли в противен случай да притисне само за някакъв си мизерен миг своите устни към нейните и след това да се нахвърли върху тялото й? Е, като е така, тя също можеше да приеме неговия начин на действие. Най-добре всичко да приключи по-бързо. Така щеше поне да е наясно от какво да се страхува следващия път… ако изобщо имаше следващ път.
За миг Рейна си помисли, че ще я размаже, но не се случи нищо подобно. Усети как прониква в нея, но не изпита очакваната разкъсваща болка; напротив, всичко премина леко и гладко. Нима соковете й са се раздвижили само при вида на красивото му тяло? И то още преди да я докосне? Бе стъписана. Почувства, че в нея се надига наслада, несравнима с никое друго усещане. И в този момент, едва в този момент нещо буквално я разкъса на парчета.