Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
Саймън възприе думите й по начина, по който бяха и замислени — като похвала, а не като обвинение, че не се е притекъл своевременно на помощ на своя сюзерен.
— Приближете се, Джон, Мейър. — Рейна даде знак на останалите двама рицари. — Държа да ви представя мъжа, който повярва на словата на една благородна дама и по този начин се лиши безвъзвратно от цяло състояние. Ранулф Фиц Хю. — Тя се обърна към Саймън. — Разбирате ли, той можеше и да не ми повярва. Но той сметна, че моята дума тежи много повече от уверенията на онзи лорд Ротуел. — Рейна не можа да сдържи усмивката си, тъй като се досещаше какви мисли се въртят в главата на Ранулф. Той сигурно се питаше дали все пак не го е излъгала. Тя се позабави лукаво за миг-два, след което продължи:
— Едва ли ще представлява някаква трудност да потвърдите истинността на думите ми. Затова ще помоля някой от господата да успокои сър Ранулф по този въпрос. И така, била ли съм някога сгодена за някой си лорд Ротуел?
В отговор отекна трикратно, решително „не“, а Джон Редфърд, който бе по-възрастен от Саймън, добави с рязък тон:
— Тя ще се омъжва за Джон дьо Ласел. Разбира се, ако тоя момък успее някой ден да се добере някак до Клайдън, нещо, в което все повече и повече започвам да се съмнявам.
— Не бъдете толкова жесток към него — упрекна го меко Рейна. — Лорд Джон е имал трудности, които са го задържали. А що се отнася до сватбата, промених решението си. Елате всички вътре и на вечеря ще поговорим за това. Но първо трябва да известя дамите си, че съм жива и здрава, а искам и да проверя дали не са се поразпуснали през време на отсъствието ми. Саймън, моля ви, поемете временно домакинските задължения, представете вашите мъже на гостите и ги поздравете с „добре дошли“ от мое име. — Най-сетне тя се обърна и към Ранулф: — Скоро ще дойда в залата да ви правя компания. — Усмихна се дръзко. — И ви уверявам, милорд, че моето „скоро“ ще настъпи много по-скоро от вашето „след малко“.
Тя се досещаше, че никак не му се иска да я загуби от погледа си, но не можеше да стори нищо. Рейна се стрелна нагоре по стълбите и изчезна в жилищното крило. Ранулф остана сред хората й и останалите рицари те се струпаха около него. Нямаше основание да се страхува. Обяснението на Рейна, че той и войните му са желани гости го предпази от враждебни въпроси, а Саймън изпълни нареждането на младата лейди. Той представи един на друг рицарите от двете групи и ги придружи бавно до жилищното крило, разговаряйки с тях за всичко друго освен за отвличането.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
— Тео, какво означава всичко това?
— Рейна, слава Богу!
Рейна не очакваше да намери в стаята си Тео, и то привързан в ъгъла.
— Да разбирам ли, че си прекарал по този начин времето докато ме е нямало? — попита тя, невярваща на очите си.
— Не, Уенда ме откри вчера и ме развърза. После предадохме листа със съобщението на сър Уилям. Още не е оздравял, но вече не го тресе и не бълнува. Когато прочетох известието, се ужасих и реших да ви последвам незабавно. Обаче сър Уилям ми забрани. Вчера вечерта отново се опитах, но онзи негодник Обер ме хвана и заповяда да ме завържат. Само да ми се мерне, ще го очистя.
— Разбира се, че няма да го убиеш — прекъсна го строго Рейна, но едва сдържаше усмивката си, докато го развързваше. — Глупаво момче такова, нима си си мислел, че можеш да сториш нещо? Приличам ли ти на човек, комуто това малко приключение е навредило? Би трябвало и сам да се досетиш, че за мен опасност не е имало. Много съм скъпа и затова никой не ще се наеме да ме убие, преди да се омъжа.
— Как мога да предположа, че ти няма нищо, след като тъкмо той ви е отвлякъл? — попита той.
— Е, що се отнася до него, не е чак толкова лош! Все пак той ме върна тук, нали?
— Да, но като негова жена — добави Тео навъсено.
— Ти откъде знаеш?
Очите на момчето станаха големи и кръгли.
— Казах го на шега!
— Не, не е шега.
— Рейна! — изкрещя той. — Как можахте? Нали знаете какви чувства храня към него?
— Да не ревнуваш, скъпи мой?
— О, не… мисля, че не — отвърна той замислен. — Щом като не може да бъде мой, нека тогава бъде ваш този тип. Но защо точно той, Рейна? Нима не сте имали никакъв друг избор?
— Не, нямах. Но най-смешното е, че трябваше доста да го уговарят, докато се съгласи да се ожени — поясни тя с трезв глас. — Той не ме е отвлякъл за себе си, а за някакъв стар лорд, който го наел за тази работа. Наистина не бе лесно да го убедя да ме вземе той, вместо да ме дава на лорда.