Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
Рейна не успя дори да се разгневи, тъй като момичето скочи ужасено от мястото си, зареди някакви извинения и горещо я заумолява да не казва на господаря, че е дошла тук непоканена.
— Е, след като вече си тук…
— Мей, господарке — изтръгна се от гърлото на девойката. — Името ми е Мей.
— Добре, Мей, в такъв случай можеш да ми развържеш връзките на корсета — рече Рейна сухо. — И понеже се омъжих за лорда, очаквам повече да не ми се мяркаш пред очите. Утре се връщаме в Клайдън. Ясно ти е, че не бива да обикаляш тези места, нали?
Мей само кимна с глава. Не можеше да повярва, че се е измъкнала толкова леко. Веднъж дори я бяха бичували по заповедна една лейди, тъй като благородната господарка заподозря мъжа си, че е бил при Мей. А имаше и случаи, в които дами, обзети от ревност, дори убиваха леки жени. Тъкмо затова Мей следваше мъжките отряди по пътя им — в лагерите дами нямаше, а пък жените на простите бойци нямаха власт над нея и не съществуваше опасност да я убият. Щом като лордът се е оженил, вече не желаеше да си има вземане-даване с него. Не си заслужаваше да рискува своя живот заради любовта. Нека в бъдеще жените в Клайдън да се заемат с господаря. Вероятно щеше да опре до тях, ако тази лейди наистина бе толкова равнодушна, колкото й се стори.
Мей се държеше твърде неспокойно. Рейна изпита съчувствие към нея и я пусна да си ходи още преди момата да затегне още повече възлите, вместо да ги разхлаби. Рейна довърши работата сама — нещо също толкова трудно, колкото и обличането без чужда помощ. Почти целият ден се чувстваше полугола без елечето си и късите панталони, които Кенрик пропусна да вземе от стаята й в нощта на отвличането. Добре че момъкът бе взел поне чифт обувки. Върхът на този кошмарен ден щеше да настъпи, ако като капак на всичко се бе омъжила и боса.
Палатката бе пълна с най-различни предмети, което обаче не я учуди особено, тъй като съпругът й така или иначе бе наемник и вероятно мъкнеше цялото си имущество със себе си, когато бе на път. Съзря заключена каса за пари и ценности, както и малка ракла, в която сигурно имаше не много дрехи. Върху нея бе поставен съд с вода, до него бе хвърлена кърпа. Трябваше поне да се поизмие малко, тъй като за истинска баня не можеше да става и дума. Няколко стола бяха наредени около една кръгла маса, а върху нея имаше съдини от глина чаши, и маслени лампи. Ложето се състоеше от дебел, широк и много дълъг дюшек, направен специално за великана. За нейно учудване чаршафите и завивките бяха от извънредно фина материя — завивката от мека вълна, а чаршафите от тънък лен. В ъгъла бе разположен сандък с най-различни оръжия, някои от които се подаваха навън, особено един меч като онзи, който носеше Ранулф. А върху сандъка бе полегнала… котка.
В първия момент Рейна се позачуди, че в палатката има и втори посетител, който в тъмното бе втренчил в нея искрящите си жълти очи. Още в следващия миг обаче й стана приятно, че ще си общува с някого, който не ще й противоречи. Рейна обичаше котките. В Клайдън те се хранеха не по-зле от ловните кучета, тъй като съвестно ограничаваха броя на гризачите в замъка.
Присъствието на котката доказваше предположението й, че това е любимото животно на великана. Доста странен бе наистина фактът, че този огромен, навъсен мъж може да е влюбен в такава малка и при това грозна животинка. В края си опашката й например бе прекъсната, а козината бе къса и рядка, защото в храната й явно отсъстваха както млякото, така и яйцата. На някои места по кожата й се бяха образували зачервени петна, което свидетелстваше за наличие на много бълхи. Иначе животното изглеждаше мило и общително. Рейна го извика нежно, то се приближи към нея и се отърка доверчиво в крака й. Тя се приведе, почеса го зад ушите и то замърка доволно. Младата жена се усмихна. Поне на това място се намери някой, който да я хареса истински.
Рейна остана само по риза и започна да се мие, разговаряйки с котката, която пък се потриваше в краката й и отговаряше със силно мъркане. Откри, че звуците, издавани от животното, я успокояват, а тъкмо от спокойствие имаше нужда в този момент. После разрови раклата на Ранулф и най-сетне намери гребен.
Но разресването на косите не й отне много време, макар че къдриците бяха доста разрошени. Нямаше никакъв смисъл да разсъждава по въпроса какво е задържало Ранулф. Той щеше да дойде, когато почувства, че е готов да се любят. Мина й през ум да поспи малко, но веднага осъзна, че едва ли ще намери покой.
Накрая взе котката на ръце и седна с нея в средата на леглото; реши да си убие времето с лов на бълхи. Животното, което се оказа женско, явно хареса тази процедура. Вглъбена в заниманието си, Рейна не забеляза кога съпругът й е влязъл в палатката — котката обаче го чу. Само за миг мъркането й премина в ядовито съскане и тя издраска злобно младата жена, очевидно в знак на благодарност за предположението й, че е мило, общително и доверчиво същество.