Златокосият великан

— Това условие, както и останалите, са нещо като възглавница, която трябва да смекчи действието на последното условие.

Той смръщи вежди.

— Играете си с огъня, като поставяте всички тези изисквания.

— Така е — призна тя и сведе поглед. — Но вие се съгласихте, нали? Знам също, че беше излишно да споменавам децата. Ако зачена от вас, позицията ви само ще се закрепи — просто Ротуел или който и да е друг не ще се опита да ви убие, за да се добере до мен.

— Струва ми се, че говорите за съпружеското сношение, сякаш е съвсем просто нещо. Питам се обаче дали сте готова за него.

Въпросът я пообърка малко.

— Да — прошепна тя неуверено.

— Още тази нощ ли?

Погледът й потърси очите му.

— Нали знаете, че тази церемония тук все още не е всичко. Трябва да вдигнем сватба и в Клайдън — в присъствието на васалите и сър Хенри. Помислих си, че можем и да почакаме дотогава…

— А, така ли? Значи връщаме се в Клайдън без действителен брак и вашите васали, които ни очакват там, ме изхвърлят. Не, милейди, няма да ви позволя да прекратите действието на вашето съглашение. И тъй като поискахте деца, ще се заемем с този въпрос по най-бързия начин.

Нейният буен темперамент накара бузите й да пламнат. Той щеше да го стори — явно искаше да й го върне за сцената пред монаха. Тя бе наясно, че не го привлича и че всъщност той не желае да се люби с нея. Вероятно нямаше и да потърси физическа близост, ако тя не бе поискала наследници в присъствието на странични лица.

Устните на Рейна изтъняха.

— Това ли е всичко?

За нейно учудване на лицето му се изписа несигурност.

— По една случайност не това бе причината, поради която ви помолих да излезете от стаята.

Можеше, разбира се, да му припомни, че не я е молил, а направо я издърпа насила, но реши този път да си премълчи. Явно не му бе лесно да започне.

— Веднъж вече ме нарекохте рицар от ниско потекло.

— Да, а вие признахте, че съм права — рече тя, учудена, че този факт го смущава.

— Щом е така, защо тогава споменавате моето семейство? Нали знаете, че не съм роден в законен брак?

— Предполагам, че един от вашите родители е от високо потекло — в противен случай нямаше да ви въздигнат в рицарско звание. И след като всички знаем, че е обичайно мъжете най-безразборно да пилеят семето си, според мен не майка ви е от благороден род, а по-скоро вашият баща. Права ли съм?

Сега бе негов ред да стисне устни.

— Да, права сте!

— Той покойник ли е?

— За мен е мъртъв! В целия си досегашен живот съм се срещал с него само два пъти милейди. Бях деветгодишен, когато той за пръв път благоволи изобщо да забележи присъствието ми — макар и да знаеше много добре, че ме има на този свят.

— Но все пак ви е признал, след като сте се обучавал за рицар.

— Нищо подобно. Той си има наследник и не се нуждае от мен. Както впрочем и аз от него. Дори и моят природен брат да умре, пак не бих приел нищо от него. Твърде късно е вече.

— Засрамете се! Не бива да се ожесточавате толкова — реши се да го упрекне тя. — Не е речено, че баща ви трябва да пренебрегне законния наследник, за да ви въздигне. Затова вие не бива да…