Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
— Съблечете се.
Тя го изгледа невярваща.
— Не ви разбрах добре.
— Напротив, много добре ме разбрахте! — В дълбокият му глас се прокрадна топла нотка. — Искам да се убедя, че не съм сънувал миналата нощ, че наистина сте били моя.
— Достатъчно е само да хвърлите поглед на чаршафите и веднага ще разберете, че сте ме притежавали.
Той последва съвета й и изруга. На долния чаршаф имаше голямо петно кръв.
— Боже мили, да не съм ви убил?
— Едва ли — отвърна Рейна, а теменужените очи отново се впиха в нея. — Приличам ли ви на мъртва?
Лицето му помръкна.
— Приличате ми точно на благородната дама, за която се ожених. Искам да знам обаче дали е сън онова, което се крие под вашите дрехи? Съблечете се, и то по-бързо. Защото в противен случай ще ви…
— Стойте, където сте и не се приближавайте — извика тя с остър тон в мига, в който той отметна ления чаршаф от коленете си. Струваше й не малко усилие да го гледа право в лицето и да не отмества погледа си надолу, но все пак успя да се овладее. — Но преди да направите още някоя глупост помислете само какво ни предстои днес. Ако не тръгнем веднага, ще пристигнем в Клайдън по тъмно и моите хора няма да ме познаят лесно. И бездруго ще ми е трудно да обясня на лорд Саймън като как съм се омъжила тъкмо за човека, който ме е отвлякъл. Не искам да си имам проблеми с влизането в собствения си замък, и то само защото благоволявате да се излежавате цяла сутрин.
Той я загледа остро и дълго време не продума нищо. Най-накрая само повдигна рамене.
— Добре. Мога да почакам и до вечерта.
Аха, значи това е имал предвид, помисли си тя и избяга с облекчение от палатката. Смяташе да осъществи първоначалния си план и до втората брачна церемония да спи сама. Макари да загуби девствеността си, тя все още не се смяташе за омъжена — първо Ранулф трябваше да положи клетва за вярност пред лорд Хенри.
Рейна бе намислила вече какво точно да каже на Саймън Фиц Осбърн и останалите васали, но докато седеше пред Ранулф на огромния му кон, промени замисъла си. Великанът не й разреши да язди на собствения си кон, тъй като все още й нямаше доверие. Държеше тя да му бъде под ръка, за да не разбуни хората си срещу него. Рейна реши да не го разубеждава — съпругът й сам трябваше да достигне до извода, че тя приема сериозно брака им и не възнамерява да се освободи от него.
Обясни му, че що се отнася до васалите й, ще е значително по-просто, ако те двамата се престорят, че все още не са женени, но че възнамеряват да го сторят в най-близко време. Кажеше ли на хората си, че се е омъжила тъй бързо и тайно, щяха да възникнат подозрения дали не е била принудена насила да сключи брак. Рейна държеше васалите й да приемат Ранулф без всякакви задни мисли. Следователно се налагаше да ги извести колкото се може по-бързо, че именно той е мъжът, когото е избрала за спътник в живота.
Макар и с нежелание, той се съгласи с доводите й. Разбира се, успокояваше го фактът, че притежава копията на брачния договор и винаги можеше да ги покаже, в случай че Рейна започне някакви нечестни действия спрямо него. Наложи се Ранулф да съобщи и на своите хора за замислената измама и те незабавно проявиха готовност да потвърдят, че сватбата все още не се е състояла. Рейна се надяваше, че е пресметнала всички възможности, но, разбира се, бе наясно, че винаги може да се случи нещо неочаквано. В този миг обаче не й бе лесно да разсъждава съвсем ясно, тъй като я бяха обгърнали две силни, мускулести мъжки ръце. Като капак на всичко все още се чувстваше объркана от случилото се сутринта.
Не бе никак наясно как съпругът й приема нейната голота. Но дори и да не одобряваше тялото й, той не бе в състояние да отхвърли законността на скрепения договор, тъй като отне невинността й. Защо тогава поиска да я види гола? Дали щеше да пожелае онова, което види? Ужасен ли бе от фигурата й? Само потвърждение на някое предположение ли искаше или пък го беше яд, че е забравил как изглежда жена му?
Той смяташе, че е сънувал как са се любили и думите му й се сториха доста обидни. Дори и да не му е било приятно, тя все пак предпочиташе да споделят впечатленията си. Очевидно двамата не бяха преживели заедно станалото. Ако бе забелязала, че е пиян и затова не помни какво е вършил, тя може би щеше да го отблъсне… а може би и не. Но сега вече бе късно за каквито и да било предположения. Оставаше й един-единствен изход — да се погрижи следващия път Ранулф да не идва при нея пиян.