Златокосият великан

— Не искате ли и вие да имате право на глас?

— Няма да е зле, ако в някои случаи се допитвате и до мен — отвърна тя, — но… не, не, окончателното решение ще бъде ваше.

— А мъжът с ръка на меча, който се приближава насам с тежка стъпка да не е вашият лорд Саймън?

Рейна трепна и отстъпи назад, стресната от агресивните нотки в гласа му.

— Да, но нека аз разговарям с него. Няма да е зле, ако сега ме снемете на земята и дръпнете ръцете си от мен. Нали разбирате, не бива да си помислят, че все още съм ваша пленничка.

— Това заповед ли е, милейди?

— Не бих се одързостила да ви давам заповеди, милорд.

— Охо! — изръмжа той. — А тази сутрин в палатката? Не ми ли заповядахте да тръгваме?

Рейна поруменя. Ранулф слезе от коня и я постави на земята непосредствено пред себе си. Дори отдръпна ръцете си от нея.

— Лейди Рейна, да не сте ранена? — бяха първите думи на Саймън, когато застана пред тях.

— Ни най-малко — отвърна тя с усмивка. — Трябва да знаете, Саймън, че преживях изключителни приключения и те ми доставиха огромно удоволствие.

Погледът, който мъжът отправи към Ранулф, не беше враждебен, но в държането му се долавяше някаква престореност. Саймън бе не особено висок здравеняк на средна възраст, което означаваше, че по време на разговора трябваше да гледа Ранулф отдолу нагоре — нещо, което никой високопоставен лорд не обича.

Взряна в Ранулф, Рейна побърза да каже:

— Позволете да ви представя сър Ранулф Фиц Хю. Сър Ранулф, моят приближен лорд Саймън Фиц Осбърн.

— Да, но това не е ли човекът, който… — обади се Саймън с колеблив глас.

Тя го прекъсна насред дума.

— Било е недоразумение, Саймън. Той не ме е отвлякъл заради себе си, а за някой си лорд Ротуел, който го е излъгал, че съм била негова годеница, но съм била отказала да встъпя в брак с него. То се знае, сър Ранулф е човек на честта и когато го уверих, че не познавам никакъв лорд Ротуел, той веднага ме върна тук. Не е негова грешката, че е бил заблуден от един подлец, който е искал да ме вземе с цената на всичко. Този Ротуел е същата стока като Дьо Рошфор и аз се радвам, че сте дошли тук толкова бързо. Трябва да поговорим какво да правим с безсрамния ми съсед, макар че ми се ще на първо време да отложим този въпрос, и то заради предстоящата ми сватба, която също ще трябва да обсъдим. — При тези думи Саймън изгледа Ранулф с подозрение и тя побърза да добави:

— А вие кога дойдохте?

— Тази сутрин… и веднага научих за съобщението, което са намерили във вашата стая.

— О… това ли… — рече тя с престорена усмивка. — Признайте, че е било много хитро и е изпълнило задачата си, нали, Саймън? Защото нито една дума от написаното не отговаря на истината. Я погледнете сър Ранулф! Протича ли ви на човек, който ще убие беззащитна жена само и само да избегне някоя жалка схватка? Ако ни бяхте преследвали, нямаше да застрашите живота ми ни най-малко, но вие сте избрали по-добрата възможност и сте останали тук. Защото Дьо Рошфор само чака сгоден случай да се нахвърли върху Клайдън. Сигурно не е знаел, че не съм тук, иначе отдавна да е нападнал замъка. Нямате представа колко бях разтревожена и как само се надявах, че сте пристигнали и ако се наложи, ще отблъснете всяко нападение.