Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
В този момент обаче я глождеше остра боязън, тъй като с приближаването си към лагера тя се приближаваше и към оповестеното от него физическо съединение. Като се изключеше това обстоятелство, много неща говореха вече в полза на Ранулф. Вярно, че той не бе нито първият й избраник, нито дори вторият, но можеше да бъде спокойно трети, ако се бе запознал по друг начин с нея. Все пак Фиц Хю притежаваше не малко положителни качества.
Сигурно никога нямаше да се насити да го гледа, макар че той не биваше да разбере, че е извънредно привлекателен мъж. Наблюдава го как борави с меча си и сръчността му й направи силно впечатление; а според Уолтър в битката при замъка приятелят му беше показал далеч не всичко, на което е способен. Ранулф бе свикнал да предвожда бойци, но имаше и още нещо — самите те го желаеха за свой предводител. Всъщност примерите за подобна лоялност далеч не бяха тъй много. Той бе млад и силен, а явно обичаше и животните, съдейки по държането на кафявата котка, която се намести върху рамото му, докато яздеше. Освен това Ранулф нямаше някакви странични задължения. Лорд Джон и лорд Ричард например щяха да се разкъсват между имотите на Рейна, своите собствени имоти, както и тези на семейството им. Ранулф обаче щеше да се посвети на Клайдън и поради тази причина се превръщаше в най-добрият избор.
Да, твърде много неща говореха в негова полза, но не малко го показваха и в недобра светлина. Основният проблем, който стоеше пред Рейна, бе внушителният му ръст, представляващ сам по себе си мощно оръжие. Гневливостта му също не позволяваше на доброто настроение да се изяви. А и това ужасно възпитание! Фактът, че не се доверява на дамите и не желае да си има работа с тях, едва ли щеше да облекчи съжителството й с него. Освен това поведението му бе твърде непредсказуемо. Та можеше ли някой дори и да си помисли, че ще отблъсне с лека ръка имение като Клайдън?
Опасяваше се и от отношението му към Теодрик — трябваше на всяка цена да накара Ранулф да забрави неприятния инцидент. По-нататък щеше да стане ясно и как се отнася с крепостните.
Запита се дали ще се съобразява с чувствата й. Знаеше, че не я харесва — не веднъж се бе отнасял твърде грубо с нея. Особено я притесняваше фактът, че този мъж притежава вече властта да я обижда и посрамва по свое усмотрение. Може би доброто в него ще надделее, помисли си тя. Оставаше й единствено надеждата, че този брак не е най-голямата грешка в нейния живот.
Конят й подтичваше спокойно зад жребеца на Ранулф, тъй като не бързаха за никъде. Рейна се надяваше през нощта да останат в манастира — там сигурно щяха да й се притекат на помощ, ако ги извикаше. Но този път късметът й изневери.
Отец Джофри им предложи две отделни спални. Вярно, че младоженецът едва ли щеше да се въздържи да не посети през нощта невестата си, но все пак присъствието на монасите смекчаваше донякъде нейния страх. Но Ранулф не прие предложението.
Рейна не се чувстваше „омъжена“, но скоро нещата щяха да се променят. Досети се за онова, което я очаква през нощта и се разтрепери цялата. Защото знаеше какво ще се случи. До този момент си представяше как ще стане всичко с Ричард или пък с Джон, но с великана… фантазията й се оказа безсилна. По-рано се радваше на първата брачна нощ, тъй като бе настъпило времето да опознае любовта. В този миг обаче… Започна да се обсипва с упреци, че с детинското си желание само подтикна Ранулф да се люби още тази нощ с нея. Не можа да сдържи устата си и ето, трябваше бързо-бързо да привикне с мисълта, че е омъжена жена.
И все пак получи известна отсрочка. Спряха пред палатката на Ранулф, той скочи от коня и кимна с глава към входа й.
— Влезте и правете, каквото искате. Скоро ще дойда и аз.
Това „скоро“ продължи около два часа, факт, който според нея означаваше, че и Ранулф пристъпва с колебание към брачния акт. Дори нещо повече — този гигант се нуждаеше очевидно от две делви вино, дарени от отец Джофри по случай тържествения случай. Рейна също би пийнала малко вино, но вместо това получи две неща: първо, вода от глинената стомна в палатката на Ранулф и второ, възможността да се запознае с блудницата на Ранулф, здрава, висока мома, която приличаше на Едуина. Това същество се обтягаше в леглото, облегнато на лакти и с широко разкрачени колена. През живота си Рейна не бе виждала по-предизвикателна и неприлична поза. Срещата изненада и двете жени, тъй като проститутката очевидно не бе в палатката за да помага на Рейна, а просто очакваше по своя си начин завръщането на Ранулф. Несъмнено никой не я бе предупредил, че великанът се е оженил; в противен случай едва ли щеше да се осмели да се показва тъй нагло и подканващо.