Затворницата на дракона

Тръгна си, преди да е успяла да му отговори. Наистина мързелуваше, и то в неговото легло.

После й мина през ум, че го беше погледнала и беше оцеляла. Значи няма да й се подиграва? Не го разбираше. Беше пропуснал идеална възможност отново да я унижи.

Изгледа дрехите. Объркването й стана още по-голямо. Ясно й беше, че трябва да носи дрехи на прислужница, за да не забравя положението си. Но не разбираше защо й е позволено да носи финото си бельо.

Гледаше смаяна към вратата. Този жесток човек не позволяваше да гладува и да настива, като й показваше, че го прави заради бебето. Но сега не искаше кожата й да се жули, а това не беше заради детето. Жесток е, наистина, но и до мозъка на костите.

Господи, как можа да си го помисли? Уорик дьо Шавий изобщо не е способен на никаква любезност. Без съмнение е намислил друго, за да я измъчва.

Роина се облече и въздъхна от облекчение, като почувства до тялото си меката тъкан. Червената й риза беше дълга до глезените, както се полага на една дама. Усещането беше толкова приятно, че когато влезе в сана, почти се усмихваше. Стана й още по-весело, защото нямаше Уорик да я изнервя с погледа на студените си сребристи очи. Потърси с очи Милдред, но край огнището седяха само дъщерите на господаря и наставницата им. Явно учеха нови бодове. Докато стигне до стълбата към кухнята, тя повече не ги погледна. Не забеляза каква омраза имаше в очите им.

— Не й обръщайте внимание, скъпи — посъветва ги лейди Роберта. — Дамите не се занимават с жени от нейния тип.

— Но тя е прекарала нощта в дневната — подчерта тринадесетгодишната Мелизанд. — Със Селия това никога не се е случвало!

— Селия едва ли е приятна компания с нейната вятърничавост — отбеляза Биътрикс, като подсмръкна презрително.

На четиринадесет, Биътрикс беше по-възрастната, ако е се смяташе незаконородената Ема. Баща й не я признаваше, а сестрите — още по-малко. Мелизанд беше по-хубавата. Косите й бяха руси, а в сивите й очи имаше достатъчно синьо, за да не бъдат надменни като на баща й. Биътрикс имаше кестеняви коси и кафяви очи, а лицето й беше прекалено тясно. Би могла да мине за симпатична, ако изражението й не беше постоянно намусено. Всеизвестен факт беше, че баща й е бил сгоден за майка й много отдавна. Съпругата му не се е отличавала с красота, но Уорик я е взел заради нейната миловидност и милосърдност.

Биътрикс не проявяваше тези качества към сестра си. Тя беше по-голямата и щеше да наследи баща им. Мелизанд щеше да получи зестрата на майка си, но за Биътрикс оставаше всичко друго, след като липсва наследник от мъжки пол. Това беше причината, поради която девойката се ужаси, разбрала за лейди Изабел. Но отскоро се носеха слухове, че е изчезнала, може би мъртва, и тя скрито ликуваше. Толкова дълго баща й беше избирал нова съпруга и така трудно беше подписал брачния договор… Зает с постоянните си войни, едва ли ще намери време отново да си търси друга съпруга.

На Биътрикс определено не й харесваха слуховете относно новата прислужница. Говореше се, че е бременна и че детето е на Уорик. Това не я безпокоеше, защото господарите не се женят за слугини. Според други слухове тази жена имала благороднически произход и просто си е навлякла омразата на Уорик.