Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
— Това е добре, защото за теб няма спасение. Сега ела…
— Връщам се в леглото!
— Идваш с мен! Нали се разбрахме, че не желая да ме прекъсваш!
— Но това важи и за тебе! Не мисля, че искаш да бъдеш и двуличник, освен че си чудовище.
Ироничната му усмивка отново се върна. Тя беше по-противна от всичките му заплахи, тъй като ги предшестваше.
Уорик направи крачка напред. Роина отстъпи.
— Не мислиш да бягаш от мен, нали?
Брадичката й литна нагоре.
— Защо не, като отново ме очаква наказание? — Мислено добави: „Сигурно съм по-бърза от теб, охранен простак, такъв!“
Само миг след това Роина хукна към извитите стълби в дъното на коридора. Само да стигне до салона! Там имаше безброй места, където би могла да се скрие. Не, не беше ли по-добре да свърне към мазето?
Взимаше по две стъпала наведнъж. Уорик изруга зад нея. В дъното на стълбата се чу дрънчене на стомана. Роина замръзна на място. Пътя й препречваше мъж със свещ в едната и с меч — в другата ръка. Не беше по-възрастен от нея, но поне с глава по-висок.
Преди да измисли как да действа, някой я вдигна във въздуха.
— Освободи пътя, Бернард и отиди да събудиш готвача! — изгърмя Уорик. — Момчето хукна да изпълни заповедта. Силният глас се превърна в галещ шепот край ухото й: — Ако до този момент нямах намерение да те накажа, драга, сега вече ще го направя!
ДВАДЕСЕТА И ВТОРА ГЛАВА
Без огън в огнището и с множеството фенери, кухнята си беше направо приветлива. Домашният ловец на мишки изсъска гневно и се шмугна някъде. Готвачът мърмореше сънен, а Бернард държеше високо свещта. Роина продължаваше да бъде в ръцете на Уорик. Всеки път, когато се размърдваше, той затягаше хватката си.
Когато най-сетне я постави на табуретка до масата, пред нея бяха подредени чинии, отрупани с различни деликатеси. Наистина студени, но изкушаващи празния й стомах. Хлябът до утре щеше да изсъхне, но сега, с маслото върху него, изглеждаше цял разкош. Имаше дебело парче печено говеждо, желиран телешки джолан, филе от скумрия, гарнирано с магданоз. Отстрани лежаха парче сирене, сочна круша и ябълков пай, заедно с халба пиво.
Когато Роина започна да се храни, Уорик попита готвача:
— Не са ли останали яребици?
— Има една, господарю, но лейди Биътрикс я иска за закус…
— Донеси я! Дъщеря ми ще яде приготвеното за закуска, като всички нас. Не виждаш ли, че тази жена умира от глад?
Роина не можеше да повярва на ушите си. Не разбираше ли той, че й създава нов враг? Не е прието да отнемаш от детето си и да даваш на прислужник! Готвачът ще отговаря пред разгневената дъщеря, а самият той — о, Господи! — е съпруг на Мери Блу, нейната началничка.
— Едва ли мога да изям и това — побърза да ги увери Роина. — Не е необходимо…
— Необходима ти е разнообразна храна — настоя Уорик.
— Но аз не обичам яребица — излъга тя.
— Не храниш само себе си! — изгърмя лордът.
Тази забележка я изчерви до корена на косите. Освен това беше направена пред други двама мъже. Те веднага започнаха да я гледат с по-друго око. Фактът, че е бременна, веднага ще стане обществено достояние. Съчетан с прекомерното внимание, което Уорик й отделяше, щеше да накара всички да се досетят кой е бащата. Дали точно това иска той? Надали, щом има намерение да задържи детето за себе си…
— Нито аз, нито детето обичаме яребица и няма да я изядем! — заяви Роина, като го загледа втренчено.
След малко Уорик заповяда начумерен на успокоения готвач:
— Добре, но ще пие вино вместо пиво. Донеси една бутилка от онова, което изпратих от Туре! Роина застина, защото готвачът се оплака:
— Трябва да събудя иконома, за да отключи избата!
— Направи го тогава!
С това, че се беше отказала от любимото си ядене, Роина се беше опитала да избегне двама нови врагове. Нямаше да допусне друг, още повече, че щеше да се задави от това вино. Та то беше нейно! Не можеше да обвини в нова жестокост Уорик, защото той не знаеше, че тя е господарката на Туре. Роина спря готвача, запътил се към стълбите.
— Не е необходимо, господин Блу. От виното ми става лошо — изблъфира отново тя.
Готвачът се обърна за потвърждение от господаря си, но той се мръщеше.
— Странно, че онова, за което хората треперят, стомахът ти не го приема.
— Не е точно така.
— Не е ли? — В тона му имаше съмнение, после стана леденостуден: — И никога не отменяй моя заповед! Ако Блу послуша теб, вместо мен, ще получи десет камшика!
Чул това, горкият готвач затърча но стълбата, за да събуди иконома. Роина спря да се храни и отпусна ръце на скута си. Уорик трябваше да разбере, че е развалил апетита й.