Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
Биътрикс не вярваше на това. Дори баща й, който беше безмилостен към враговете си, не би могъл да се отнася така с една дама. Но ако всичко е истина и момичето му роди син, той може и да реши да отиде под венчило с нея.
Биътрикс знаеше колко много баща й жадува за момче, но тя не можеше да понесе мисълта, че трябва да се прости с наследството. За него бе мечтала цял живот. След като няма хубостта на Мелизанд, това е единственият начин да си осигури подходящ съпруг.
— Ето я отново — каза Мелизанд, когато Роина се появи с Енид до нея. — Чудя се откъде е взела тази хубава червена риза?
— Без съмнение баща ни я й е дал, за да я глези — отговори Биътрикс, присвила очи. — Мисля да я извикам и…
— Няма да направиш подобно нещо, млада госпожице! — намеси се рязко възпитателката. — Ако причиниш неприятности на любовницата на баща си, те неминуемо ще се върнат върху собствената ти глава. Помни това и когато се омъжиш!
Биътрикс изгледа възрастната жена, но не възрази. Обикновено не обръщаше внимание на мъдрите й съвети. Когато тази благочестива лицемерка я нямаше, Биътрикс знаеше как да се забавлява.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Дневната не беше много мръсна и двете с Енид бързо я чистиха. Наближаваше обяд, когато Роина се насочи към тъкачницата. Една от вратите, край които минаваше, се отвори внезапно и тя подскочи изплашена. Бързо я издърпаха вътре.
— Крайно време беше да се появиш! — Гласът беше сърдит, но обичта в него беше позната.
— Милдред!
— Цяла сутрин чакам да излезеш от тъкачницата. Защо идваш отдолу?
Роина беше прекалено заета с това да прегръща своята приятелка и не й беше до спорове.
— Как попадна във Фулкхърст? И на тебе ли иска да отмъщава Уорик? Толкова се радвам да те видя, Милдред, но не искам това чудовище да наказва и теб! Не мислех, че ще те видя…
— Замълчи, милата ми — успокои я прислужницата и я настани на табуретка между панерите с шивашки принадлежности. — Как бих могла да кажа нещо, след като не си затваряш устата? Защо не отговори на въпроса ми? Казаха ми, че ще спиш в тъкачницата.
Милдред придърпа стол и седна до нея, но Роина не я погледна, когато отговори:
— Спах долу миналата нощ.
Изчервяването й беше достатъчно красноречиво и Милдред не попита повече. Само отбеляза:
— Не съм изненадана.
— И защо? Той вече получи своя реванш!
— Не знаех.
— Да, направи така, че да почувствам същото. Не мога да разбера защо продължава да го прави!
— Значи е било ужасно?
— Повече от ужасно!
— Всичко ли беше така?
Роина се намръщи.
— За какво намекваш?
Милдред сви рамене.
— Ако правилно съм те разбрала, котенцето ми, би трябвало да почувстваш същото, което причини на него. Така ли беше наистина? — Лицето на младата жена стана още по-червено. — Виждам, че има разлика. Това и трябва да се очаква, след като такъв хубав мъж…
— …и жесток…
— …знае какво иска.
— Единственото нещо, което Уорик дьо Шавий желае, е да платя за алчността на Джилбърт. Сега ми кажи какво правиш тука? Мислех, че те е зарязал в руините на Къркбурой, без възможност да се върнеш дори в Туре.
— Никой не беше оставен в руините. Лорд Уорик пощади града. Изгори само хана, където са го пленили. На всички, останали без подслон, предложи убежище в земите си. Колкото до мен, той мисли, че ми е задължен. Повярвай ми, уверих го, че съм изпълнявала единствено твоята заповед.
— Знам колко мрази да слуша извинения!
— Да, мислех, че ще ме убие, ако още веднъж спомена за твоята невинност. Предложи ми подслон във Фулкхърст, ако му се закълна във вярност. Приех предложението с удоволствие. Единственият проблем е, че ми забрани да разговарям с тебе.
Роина въздъхна.
— Така си и мислех, той не би понесъл да съм облекчена от присъствието ти тук.
Милдред стисна ръката й.
— Не се отчайвай, миличка! Сигурна съм, че не е толкова лош, колкото иска да се представи. До ушите ми стигнаха толкова слухове за събитията, направили го такъв, че направо го съжалявам.
— Съжаляваш го? — Роина не вярваше на ушите си. — Да не би да те е ударил по главата, преди да те домъкне тук?
Милдред се засмя.
— Не, само ме мъкнеше из околността, за да търси изчезналата си годеница. Трябва да те уверя, че хич не мислеше за нея. Изобщо не беше разочарован, когато не я откриха. Но всеки ден при него пристигаше човек от крепостта, който му носеше информация от Джон Джефърд.