Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Уорик беше в състояние на особена възбуда — задоволен и недоволен едновременно. В този момент тези чувства не му харесваха, но не успяваше да се отърве от тях. Двете взаимно се изключваха. Истината бе, че заровен в ленените коси на тази вещица, изпитваше невъобразимо удоволствие. А му беше необходимо единствено отмъщението.
Свалил веригите от нея, не беше имал намерение да я докосва повече. Целта му бе единствено да я дразни и унижава.
Тази нощ му беше показала какъв глупак е бил. Не би могъл да я унижава със сексуалните й услуги, без самият той да плаща за това. Ако тя изпитва само срам, щеше да е по-лесно. Но Роина го желаеше, въпреки отчаяните й усилия да скрие това. Самият той не можеше да прогони спомена за нея от ума и тялото си.
Дразнеше го липсата на контрол. Нуждата да я има отново беше победила.
Уорик отново я изгледа. Без съмнение се преструваше на заспала. Младият мъж се усмихна вътрешно. Странно, но опитите й да му се противопостави и силният й дух го забавляваха. В повечето случаи тя наистина се страхуваше от него, но понякога гневът й взимаше връх. Това добре го забавляваше.
Не беше си направил труда да я съблича. Просто беше вдигнал полите й. Те продължаваха да бъдат в същото положение. Погали слабините й. Дишането й стана неравномерно, но очите й останаха затворени. Разруши и тази слаба съпротива.
Със сигурност настроението му беше странно. Презираше я за онова, което му беше сторила, но и му беше приятно да я държи в своята власт. Поривът му отново да я погали, въпреки пресищането си, повиши раздразнението му.
Отмести ръката си, решил, че присъствието й до него е виновно за всичко.
— Върви си! Нямам намерение да споделям леглото си с теб повече от необходимото.
— Изпълнена съм със съчувствие — избъбра Роина, като стана. Веднага се насочи към вратата.
Сарказмът й беше прекалено безочлив, за да бъде отминат.
— Спомняй си за леглото ми, когато се въртиш в своя сламеник! — извика той след нея.
Роина се обърна. Върху устните й се беше настанила иронична усмивка.
— Леглото ти вече е забравено. Вместо в него бих лежала върху камъни.
— Когато ме молеше да те любя, не останах с такова впечатление.
Лицето й пламна. Трябва занапред да внимава с подигравките. В този момент Уорик забеляза босите й крака.
— Върни се, Роина! Нямам намерение отново да те нося, защото си забравила да обуеш обувките си.
— Забравила съм? Будиш ме посред нощ и очакваш от мен да бъде напълно облечена?
— Изобщо не беше заспала. Няма значение. Може да останеш тук, а утре сутринта ще наредя да донесат обувките ти.
— Няма да настина, повярвай ми!
— Да не би да имаш намерение да стоиш там и да спориш с мене?
— Не — отговори Роина и сведе глава.
— Тогава се връщай в леглото!
Пленницата се подчини със скоростта на охлюв. Това наистина беше изпитание за търпението и добрите му намерения. Стигнала до леглото, той вече беше достатъчно ядосан, за да добави:
— Свали тази риза! Не искам, когато в съня си се допра до тебе, да ме ожули.
Вирнатата й брадичка сякаш му говореше, че не може да я излъже. Роина хладнокръвно изхлузи дрехата през главата си. Уорик се ядоса не от предизвикателното й движение, а от зачервената й кожа вследствие на грубите дрехи.
По дяволите! Беше й предложил да спи в леглото му, за да не настине. Ще му се наложи да направи и други отстъпки. Не му се искаше отмъщението да се подкопава, но мислено реши на утрешния ден Енид освен обувките, да донесе и собственото й бельо. Това наистина трябва да бъде последното толериране, иначе пленницата ще реши, че отмъщението му не е сериозно.
За да провери дали вече не си го мисли, той отбеляза:
— Приятно е да те поставям на мястото ти!
— Което е в краката ти! — сряза го Роина.
Уорик започна да се съблича. Усмихна й се лъчезарно и нареди:
— Така ще бъде, щом го искам! Сега се пъхай под завивките. И да не чувам и дума повече от теб тази нощ. — „Нито да виждам прекрасното ти тяло“, добави мислено той.
Роина бързо се подчини. Уорик изгаси свещите и се пъхна под завивките, търсейки си удобна поза за спане, той неволно се доближи до нея.
— Имам чувството, че ако отново ме докоснеш, ще полудея! — извика Роина.
Уорик се изкуши да я опровергае. Вместо това й прошепна:
— Тихо. Прекалено изморен съм, за да те насиля отново… колкото и да ме молиш! — След което предизвикателно я прегърна и я придърпа към себе си.
— Така няма да заспя — изсъска младата жена.
— Моли се аз да го направя, иначе няма да има значение колко съм изморен. — Тя застина. Спря дори да диша. Уорик се засмя и я прегърна по-силно. — Реша ли да те имам, нищо няма да ме спре. Заспивай, преди да съм променил намерението си!