Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
— Достоен си за презрение със злобата си! — Бернард пое дълбоко дъх, но тя продължи: — Какво ще правиш с виното? Аз няма да се докосна до него!
— Ще го отнеса в дневната и ще го изпия лично… Веднага щом се нахраниш, ще бъдеш доведена там. Освен ако вече не си готова? — Роина толкова бързо посегна към хляба, че Уорик се усмихна. — Бернард?
— Да, господарю, веднага, щом се нахрани — увери го момчето.
Уорик вдигна брадичката й с пръст, който се движеше такт с челюстите й.
— Съветвам те да не преяждаш, нито да се бавиш много! В противен случай ще трябва да се върна, а това няма да ми хареса.
После я остави сама с оръженосеца и с храната. Роина дъвчеше бавно, но стомахът й започна да се свива от страх. Той възнамерява отново да я изнасили!
Може би трябва да удари момчето, вместо Уорик? Така би могла да избяга и да се скрие. Ще й бъде по-лесно да се справи с Бернард, отколкото с господаря му. Но дали това пък няма да навлече наказание за оръженосеца? Със сигурност Уорик ще събуди и други, за да я търсят. Този тип изобщо не го интересуваше, че хората му по цял ден работят без почивка и имат нужда да поспят! Нея това също не я интересува, но не иска целият Фулкхърст да я намрази. Няма да остане и един човек, който да я защити от отмъщението им.
— По-добре е да побързаш, госпожице — подкрепи я Бернард зад гърба й. — Господарят не е в настроение да чака дълго.
Роина отговори, без да поглежда назад:
— Тогава ще дойде отново за мен! Мислиш ли, че ме е грижа? И в двата случая ще си имам работа с гнева му! — „И с наказанието му“, добави мислено тя.
Чудеше се какво ли е измислил за това, че беше понечила да избяга и го беше раздразнила в кухнята. Щеше да я накара да го моли? Или нещо по-лошо? Не, по лошо от това да желаеш мъжа, когото презираш, няма!
— След като не си благодарна за великодушието му, ти си опърничава жена!
Роина се задави с говеждото. Извърна се и изгледа младежа.
— Какво великодушие?
— Кухнята е затворена, но той нареди да те нахранят. Това не е правено за никого. Господин Блу не би се помръднал, дори ако човек умира от глад.
Роина не беше впечатлена. Така беше в повечето замъци, иначе щеше да има безброй кражби.
— Той храни детето, а не мен — натърти тя.
— Не би отворил кухнята дори за дъщерите си — върна й го момчето.
— Ти нищо не знаеш! — сряза го Роина. — Той ме мрази.
— Защото желае теб, а не друга? Защото с часове се колеба, преди да те събуди, въпреки огромната си нужда? Защото те носи дотук, за да не настинат босите ти крака?
Роина лесно би могла да обори тези доводи, но внезапно пламна. Докато го изкъпе, беше събудила страстта у него. Беше сигурна, че ще повика при себе си Селия. Не го беше направил… Защото още се наслаждаваше на отмъщението си? От друга страна, тя самата е в плен на неговото влияние. Не можеше да понася да го докосва, защото веднага се възбуждаше.
— А няма ли значение фактът, че не желая нито едно от оказаните ми привилегии? — Сякаш момчето щеше да разбере всичко и щеше да промени мнението си.
— Пак повтарям, че си опърничава — беше отговорът.
— А ти си невеж и пристрастен! Господарят ти е жесток и отмъстителен…
— Престани! — извика обиден младежът. — Той е добър и уважава тези, които са му верни. Мрази единствено враговете си.
— И аз съм един от тях — прошепна Роина, като му обърна гръб.
Гледаше храната, която повече не я влечеше. Бернард произнесе зад нея:
— Негов враг? Та ти си жена! С какво си заслужила неговата омраза?
„Насилих го и откраднах дете от него“, помисли младата жена. Това престъпление беше толкова силно, че не би посмяла да го произнесе пред друг човек. Уорик дори би я убил, ако разкаже за унижението му.
Вместо да отговори на въпроса му, тя произнесе унило:
— Ще ме водиш ли при него? Приключих с това.
В този момент се върна готвачът с иконома по петите му.
— Останала ти е доста храна, момиче.
— Беше много вкусно, господин Блу, но вече съм сита. Занапред ще гледам да се храня с другите, за да не те безпокоя.
— Бебето трябва да е сито. Ще се погрижа да получаваш по-голяма дажба.
— Но няма нужда…
— Лорд Уорик би желал да е така. Значи, така щеше да стане.
Роина стисна зъби и излезе от кухнята. Преди да е стигнала каменните стъпала, някой отново я вдигна.
— Пусни ме, Бернард! Мога и сама да…
— Напълно опърничава — мърмореше той, като я носеше нагоре. — Предпочиташ да се простудиш, а аз да бъда одран жив?
— Ако ме изпуснеш, ще си счупя врата, глупак такъв!
— Всеки кавалер би придружил жена. Друг път носи обувки, госпожице.
Роина би издърпала ушите му, ако не се страхуваше, че ще я изпусне. Господ да й е на помощ, щом всява у мъжете рицарски наклонности.