Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Напуснахме острова — забеляза тя.
— Така е, милейди. По ваша вина позициите ми там станаха неудържими.
На дневна светлина борческият й дух се възвърна и тя стисна юмруци. Може би този човек се мъчеше да й внуши угризения на съвестта?
— А по ваша вина, сър, моята пък позиция стана неудържима.
— Дотолкова неудържима, че вие несъмнено бихте предпочели да се озовете под закрилата на Логан, нали?
— Дали е Логан, Едноокия Джек, Сребърния сокол или Чернобрадия — всички пирати са един дол дренки.
Той се изправи и се опря в ръба на масата.
— Независимо от вашите номера, Скай, тази сутрин успях да приключа с деловите работи. Запасите пристигнаха на борда, придружени при това от най-различни оферти. На острова се подвизава един луд, който, представяте ли си, все още е готов да ми брои за вас цели хиляда дублона. Дали не сгреших, като отказах тази сделка?
— Грешка. Не е трябвало да отказвате — процеди тя през зъби.
— Вие как мислите, струвате ли наистина толкова пари?
— Съдейки по думите ви, очевидно не, сър!
— И все пак спасих живота ви, нали.
— А аз пък вашия.
Той се разсмя весело, приближи се и я прегърна.
— Наистина ли? — Скай напразно се мъчеше да се освободи.
— Дадох ви сабята си…
— О не, какво нахалство! Трябваше да я изтръгна със сила от ръката ви. И какво се получава — заради вас излагам гръкляна си на един опасен убиец, развалям си отношенията с целокупното братство, а вие… Вие се одързостявате да твърдите, че сте ми спасили живота, моя живот — усмивката му угасна така внезапно, както се беше появила. — Току-що изпроводихме Жак и Хорнби в техния студен морски гроб.
Тя преглътна мъчително при тези думи, но продължи да подпира гърдите му с ръцете си.
— Аз съм ваша пленничка, сър! Следователно е напълно в реда на пешата да се възползвам от всяка удобна възможност за бягство.
Той изруга гневно.
— И къде, моля, щяхте да избягате? В обятията на Логан? Бия ли ви? Гладувате ли при мен? Какво ви кара да търсите убежище при човек, който ще се отнася с вас жестоко и без капка уважение?
— Пуснете ме веднага! — прошепна Скай, останала съвсем без дъх.
— Преди да изпълни желанието й, той докосна с устни шията и раменете. — Кой знае, може пък наистина да струвате хиляда дублона.
Тя покри шията си с ръце, а мъжът не отделяше очи от тялото й и погледът му сякаш я събличаше. Той повдигна вежди и се почеса колебливо по брадичката.
— В сегашното ви състояние все пак не бих… По-добре първо да се изкъпете.
Тя грабна една възглавница от прозореца и я хвърли по него с всичка сила. Той успя да я хване и се ухили.
— За да ви доставя удоволствие, така ли? — изкрещя Скай. — Няма да стане!
— Тази вечер пристигаме в Боун Кей — поясни той. — У дома.
— Трябва ли да се радвам?
— Аз поне се радвам. И кой знае? Може би ще дойде моментът, когато най-сетне ще разберете дали си е струвало да полагам толкова усилия заради вас. Пък и хилядата дублона, които пропуснах да спечеля…
— Баща ми ще плати…
— Има ли толкова?
— Не знам. Ако той няма, ще ме откупи годеникът ми. Може би знаете, че спада към най-богатите мъже във Вирджиния.
— Да, но аз знам също, че той знае какво е вашето отношение спрямо планираната сватба. Никой няма да седне да плаща за момиче, което го презира.
— Да, но аз изобщо не презирам лорд Кемерън.
— Наистина ли? Не се съмнявам, че думите ви ще стоплят сърцето му. А сега ще ме извините, лейди Кинсдейл. Вече приближаваме Боун Кей. Боя се обаче, че на нашия приятел Логан дотолкова му е допаднало враждебното ви отношение към мен, че може да му се прииска да си премерим силите в открито море. Така че, налага се да се завърна на палубата, където вече ме чакат — поклони се церемониално, отправи се към вратата, но насред път се обърна още веднъж към Скай. — Ще заръчам да ви донесат ваната и топла вода.
— Не си правете труда. Предпочитам да си остана така, тъй като в това състояние не ви харесвам.
Това бе заповед, милейди — отвърна той с усмивка. — А ако продължавате да се дърпате, ще ви дам да се разберете.
Не казахте ли преди малко, че някой може да ви нападне?
Логан може спокойно да заповяда с топовете си. Ако много настоявате, можем да започнем битката още тук, в каютата. Мистър Ероусмит!
По всичко личеше, че смята сериозно да се заеме с нея. Тя тропна гневно с крак.
— Изчезвайте оттук! От този момент ще изпълнявам безропотно всичките ви заповеди, капитане!
— Много добре — изказа задоволството си той. В очите му проблеснаха весели искри и тя се досети, че не й заповядва да се къпе, а просто иска тя да се почувства по-уютно. Този мъж бе неин враг наистина, но не можеше да отрече неговата храброст и решителност… Както и необичайната толерантност и още по-странна нежност, с която я утешаваше в трудни за нея моменти.