Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
— Не върви!
— Какво не върви?
— Нищо.
Доближи се до мен и ми каза на ухото:
— Фредерик Ларсан бие право срещу господин Робер Дарзак!
Това съвсем не ме изненада, откак видях как годеникът на госпожица Станжерсон побледня при следите от собствените си стъпки.
Но се сетих да напомня:
— Добре! Ами бастунът?
— Бастунът! У Фредерик Ларсан е, а той не се отделя от него.
— Но… не е ли това алиби за господин Робер Дарзак?
— Ни най-малко. Поразпитах внимателно господин Дарзак, отрича да е купувал бастун от Касет — нито онази, нито която и да е друга вечер… Както и да е, не мога да се закълна в нищо, защото господин Дарзак отвреме-навреме изпада в такова странно мълчание, че човек не знае как да разбира думите му… Този бастун трябва да е много ценен за Фредерик Ларсан, бастун — веществено доказателство навярно… Но защо? Часът на покупката потвърждава, че бастунът не е могъл да бъде в ръцете на убиеца.
— Часът няма да смути Ларсан… Той не е длъжен да приеме моята система, която започва с вкарването на убиеца в Жълтата стая между пет и шест часа; какво му пречи на него да го вкара там между десет и единайсет вечерта? Точно в този момент господин и госпожица Станжерсон, подпомагани от дядо Жак, са се занимавали с един интересен химически опит в онази част на лабораторията, която е била заета от пещите. Ларсан ще каже, че убиецът се е промъкнал зад тях, колкото и невероятно да звучи… Той вече го каза на съдия-следователя… Като се замисля, подобно разсъждение е абсурдно, при положение че този близък на семейството — ако той изобщо съществува — е трябвало да знае, че професорът скоро ще напусне павилиона; и в интерес на този „близък“ е било да отложи операциите за след заминаването му. Защо ще рискува да прекосява лабораторията, докато професорът е там? И после, кога този близък ще се е вмъкнал в павилиона?… Толкова неща трябва да се изяснят, преди да приемем фантазиите на Ларсан. Аз лично не бих си губил времето, защото си имам безотказна система, която абсолютно изключва подобни фантазии! Но тъй като съм длъжен за сега да мълча, а Ларсан понякога говори… възможно е всичко да свърши с обвинение срещу господин Дарзак… ако не бях тук, разбира се! — добави с гордост младия човек. — Защото срещу господин Дарзак има други външни улики, малко по-различни от тази история с бастуна, която за мен си остава необяснима; не разбирам как Ларсан смее да се показва пред господин Дарзак с неговия собствен бастун. Ясна ми е горе-долу системата на Ларсан, но не разбирам бастунът за какво е!
— Фредерик Ларсан още ли е в замъка?
— Да, изобщо не го е напускал! И той спи тук като мен, по молба на господин Станжерсон. Господин Станжерсон направи за него това, което господин Дарзак стори за мен. Обвинен от Фредерик Ларсан, че познава убиеца и че му е позволил да избяга, господин Станжерсон поиска да улесни своя обвинител в търсенето на истината. Така се държи и господин Робер Дарзак с мен.
— А вие самият сигурен ли сте, че господин Робер Дарзак е невинен?
— В един миг повярвах, че е виновен, когато дойдохме тук за първи път. Дойде моментът да ви разкажа какво се случи между господин Дарзак и мен.
Тук Рултабий спря и ме попита дали съм донесъл оръжието. Показах му двата револвера. Той ги огледа, похвали ме с едно „Отлично!“ и ми ги върна.
— Ще ни дотрябват ли? — попитах аз.
— Тази вечер — непременно; ще прекараме нощта тук; неприятно ли ви е?
— Напротив — възпротивих се аз с такава физиономия, че Рултабий се разсмя.
— Хайде! Хайде! — продължи той. — Сега не е време за смях. Да поговорим сериозно. Нали помните онази фразичка: „Сезам, отвори се!“ за този замък, пълен с мистерии.
— Да — рекох, — отлично: „Онзи дом е все така прекрасен, все тъй свежа е градината.“ Имаше я върху наполовина изгорялата хартия, която открихме в камината на лабораторията.
— Да, в долния край на тази хартия огънят бе пожалил датата: 23 октомври. Спомнете си тази дата, много е важна. Сега ще ви обясня значението на тази смешна фраза. Не зная дали ви е известно, че в навечерието на престъплението, т.е. на 23-ти, господин и госпожица Станжерсон са били на един прием в Елисейския дворец. Дори са присъствували на вечерята, доколкото зная. Останали са и след това, защото ги видях. Бях там в качеството си на журналист. Трябваше да интервюирам един от тези учени от Филаделфийската академия, в чиято чест се даваше приемът. Дотогава не бях виждал господин и госпожица Станжерсон. Бях седнал пред салона на посланиците, стана ми досадно да ме блъскат толкова много и все благородни личности — бях се зазяпал нещо, когато усетих парфюма на дамата в черно. Ще попитате: „Какъв е този парфюм на дамата в черно?“ За сега знайте само, че това е парфюм, който аз много обичам, защото принадлежи на една дама, облечена винаги в черно, която ми засвидетелствува майчинска доброта, когато бях още съвсем млад. Дамата, която него ден се бе дискретно напръскала с парфюма на дамата в черно, беше облечена в бяло. Беше невероятно красива. Не можех да се сдържа, станах и тръгнах след нея и парфюма й.