Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
Ето това са великите събития, в които при други обстоятелства би взел най-дейно участие Морис.Такова участие му се налагаше от самата му буйна, енергична натура, от разпаления му патриотизъм. Но за щастие или нещастие на неговата особа, нито увещанията на Лорен, нито страшните работи, които ставаха по улиците, не можаха да избият от главата му единствената мисъл, която го беше обсебила. Тъй че, когато дойде 31 май, не удържимият нападател на Бастилията и Тюйлери лежеше в постелята си, болен от онази треска, която е в състояние да убие и слон и най-силните хора, но от която само един поглед, една единствена думичка е способна да изцери болния.
XI
На 31 май сутринта, когато клепалата и тръбите обявиха тревога, батальонът от улица Сан Виктор влезе в Тампъл.
След всички приети формалности бяха докарани дежурните стражи и четири допълнителни топа. Те се присъединиха към батареята, която стоеше на вратите на Тампъл.
В същото това време пристигна и Сантер с еполетите си от жълта вълна, изсред мазните петна на които лъхаше неговият огромен патриотизъм.
Той направи оглед на батальона, одобри външността на войниците, а след това преброи стражите.
— Защо са само трима? — учуди се той. — Кой е онзи лош гражданин, който отсъства?
— Онзи, който отсъства, никак не е лош гражданин — отвърна нашият стар познайник Агрикол, — той е секретар на секцията Лепелетие, предводител на храбрите термопили, гражданинът Морис Ленде!
— Добре, добре — отвърна Сантер, — аз също признавам, че гражданинът Морис Ленде е добър патриот, но това няма да му помогне. Ако не се яви до десет минути, ще бъде записан в списъка на отсъстващите.
Като каза това, Сантер мина към други подробности.
На няколко крачки от генерала, докато той свършваше горния разговор, стояха един капитан и един войник. Единият се беше облегнал на пушката си, а другият бе седнал на един топ.
— Чухте ли? — рече капитанът полугласно на войника. — Морис още не е дошъл.
— Да, но ще дойде. Бъдете спокоен. Освен ако участва в тревогата…
— Ако не дойде — рече капитанът, — ще ви поставя да пазите на стъпалата. Тя вероятно ще се качи на кулата и от това място вие ще можете да й кажете някоя дума.
До тях приближи човек, чийто трикольорен пояс издаваше, че е от стражата. Войникът и капитанът не познаваха този човек, поради което объркано се втренчиха в него.
— Гражданино генерал — рече този човек на Сантер, — моля да бъда приет на мястото на гражданина Морис Ленде. Той е болен, както доказва и това медицинско свидетелство.
Човекът поднесе някакъв лист на генерала и продължи:
— Трябваше да бъда караулен след седмица. Сега ще го сменя аз, а сетне — той мене.
— О, да, след една седмица — каза един от стражата. — Ако след седмица някой от кралското семейство е жив!
На шегата на усърдния патриот Сантер отвърна с усмивка. Като се обърна към заместника на Морис, той рече:
— Добре, иди се подпиши в книгата на мястото на Морис Ленде. Отбележи и причините, поради които ти се налага да го заместиш.
Войникът и капитанът радостно се спогледаха и си казаха:
— Значи след седмица.
— Капитан Димер — извика Сантер, — иди да заемеш мястото си в градината с твоята рота!
— Хайде, Моран — рече капитанът на своя другар. Тъпанът удари и ротата, предвождана от кожаря, се отправи към означеното място.
Войниците сложиха и кръстосаха пушки, а след това се разделиха на групи и захванаха своите безкрайни обходи.
Мястото на обходите бе същата онази градина, в която се беше разхождал, докато бе жив, крал Людовик XVI. Тя бе гола, суха и пуста, съвършено лишена от цветя, дървета и зеленина.
На около двадесет и пет крачки от стената, която отделяше градината от улица Порт Фоан, имаше барака. Бе построена, за да се хранят и пият войниците в нея. Много от хората, които охраняваха мястото, бяха искали тази барака да се освободи за вътрешна гостилница и най-после тя бе дадена за стопанисване на една превъзходна патриотка вдовица, която се именуваше гражданката Плюмо.
Бараката се състоеше от широка и дълга около четири-пет метра стая и бе построена над някакъв зимник, в който се слизаше по грубо изработена стълба, изкопана в самата пръст. Там гражданката Плюмо заключваше питиетата и мезетата, а за тях пък поред бдяха кога тя самата, кога дъщеря й — момиче на четиринадесет-петнадесет години.