Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
От време на време го посещаваше Лорен. Той внасяше известно разнообразие в мъченическите дни на Морис, който въобще не му доверяваше причината за своята мъка. Трябва да се отбележи, че Лорен бе употребил всички изпитани от него средства, за да върне на отечеството онова силно заболяло от друга любов сърце, каквото беше сърцето на Морис. Въпреки че обстоятелствата бяха твърде важни, тези средства не успяха да въвлекат Морис в политическия вихър, не можаха да възвърнат на младия републиканец онази енергия, която го беше направила герой в дните около 14 юли и 10 август.
Двете политически системи, които от десет месеца се гледаха накриво, но се ограничаваха само с нападки, вече започваха да се счепкват за косите и ставаше съвършено ясно, че борбата ще бъде смъртоносна за едните или другите. Едната от тях се представляваше от умерени хора. Това бяха жирондистите, сиреч Брисо, Петион, Вернио, Валазе, Ланжюйне, Барбару и още много други. Другата система, тази на терора, или крайната левица — от Дантон, Робеспиер, Шение, Фабър, КолоДербоа, Едлер…
След 10 август превес като че ли имаха умерените. Бе съставено ново правителство — с част от старото и няколко нови министри. Ролан, Сервиен и Клевиер, все стари министри, се бяха вглили, а Дантон, Монж и Лебрьон бяха преназначени. С изключение на един, който бе най-кроткият от монтанярите, всички останали министри принадлежаха към умерената партия.
Всъщност самото определение „умерена партия“ криеше нещо относително в себе си.
На 10 август кралят бе отзован и се намираше в странство. Коалицията беше побързала да навлезе в управлението, за да помогне не лично на Людовик XVI, а на принципите на разклатения роялизъм. Заплашителните думи от Брунсвик вече бяха отекнали на хоризонта на политическия живот и бе станало нещо ужасно: Лонгви и Вердон бяха паднали в ръцете на неприятеля. Тогава Дантон изпадна в мечтание по септемврийските дни и кървавата мечта, осъществена пред неприятеля от цяла Франция — съучастница в едно грамадно човешко изтребление, представи страната пред света като готова да се бори с цялата енергия на отчаянието за компрометираното си съществувание. Септември беше спасил Франция, но я беше поставил и вън от закона.
След стабилизирането на страната умерената партия отново набра сили. Тя поиска да осъди виновниците за ужасните дни. Думите „убиец“ и „кръволок“ бяха произнесени. В народния речник се вмъкна още едно нарицателно: „септемвриец“.
Дантон героично беше приел тази дума по свой адрес. За минута той бе преклонил глава пред кървавото кръщение, но я бе преклонил, за да я вдигне отново — по-високо и по-застрашително. Явил се бе нов случай за въдворяване на отминалия терор — кралският процес. Буйните и умерените навлязоха в нова борба, и то не борба лице в лице, а принцип срещу принцип. Опитът на силите от двете страни беше извършен посредством краля затворник. Умерените бяха победени и главата на Людовик XVI падна на ешафода.
Подобно на 10 август, 21 януари укрепи силите на коалицията. Франция й противопостави отново същия човек, но не и същото щастие. Дьоморие, възпрепятстван в успехите си от безредието, което съществуваше във всички клонове и нива на администрацията и което пречеше на помощта, изразена в хора и средства, да достигне до него, се обяви против якобинците. Той ги обяви за главна причина за дезорганизацията, взе страната на жирондистите и ги погуби с това.
Тогава въстана Вандея. Департаментите заеха нападателна позиция. Както е било винаги, несполуките водят до предателство, предателството винаги е водело до несполуки. Якобинците обвиниха умерените и решиха да ги смажат на 10 март, сиреч, същата вечер, с която започна нашият разказ. Но прибързаността на враговете спаси жирондистите. Спаси ги може би и онзи дъжд, който даде повод на Петион, проницателния гений на парижкия дух, да каже: „Тази нощ вали дъжд. Те няма да направят нищо!“
След 10 март всяко едно политическо раздвижване бе символ на загубата на жирондистите. Дадоха под съд Марат, той бе оправдан. Робеспиер и Дантон се помириха, както се помиряват тигърът и лъвът, за да изядат някой бик. Септемвриецът Анрио бе назначен за главнокомандващ националната гвардия. Всичко това беше предвестник на ужасния ден, когато щеше да бъде отнесена и последната дига, която революцията би могла да издигне срещу терора.