Драконът и Джорджът

— Даниел о’Лоуд? — стрелецът хвърли поглед към Даниел. — Това сигурно е дамата, чието лице не виждам по-ясно от вашите заради слънцето, залязващо зад гърбовете ви. Да не би да си някаква роднина на Джилс о’Лоуд, лейди?

— Баща ми — каза Даниел.

— Наистина? Той е стрелец, ако слуховете са верни, с когото имам най-голямо желание да се срещна — човекът с лъка повиши глас. — Успокой се, сър вълк. Няма да нараня дамата нито сега, нито когато и да е.

— Защо искаш да се срещнеш с баща ми? — рязко попита Даниел.

— Ами за да му разкажа нещичко за стрелбата с лък — каза мъжът зад масата. — Аз съм Дафид ап Хиуел, ще знаеш, майстор на дългия лък, същият, който бе изработен за първи път в Уелс и оттогава погрешно се нарича английско оръжие. И тъй, аз пътувам насам-натам, за да стане ясно на тези английски стрелци, че никой от тях не може да се мери с уелсец като мен по стрелба в цел, по далечен прицел, по дължина на полета или по всичко останало, което се опитват да направят с лък, тетива и стрела. Защото в мен тече кръв на истински уелсец, каквато те нямат.

— Джилс о’Лоуд може да стреля два пъти по-добре от теб по всяко време — гневно каза Даниел.

— Не мисля, че ще може наистина — меко отвърна Дафид, като я гледаше. — Но действително имам огромно желание да видя лицето ти, лейди — той повиши глас. — Ханджийо, още факли тук! Имаш нови гости, да знаеш.

Долу се чу слаб шум от гласове и стъпки далеч навътре в постройката, а след това през вратата се разля светлина около лицето на пълен средновековен мъж, около четиредесетте, който държеше горяща факла в едната си ръка и още три незапалени в другата.

— Сър рицар, лейди, дракон… — каза той задъхано. Започна да пъха факлите в гнездата по стените и да ги запалва.

Когато новите пламъци избуяха, Джим видя, че Брайън бе начумерен.

— Как е възможно, съдържателю Дик? — каза той. — Така ли се отнасяш със старите си приятели! Да се криеш вътре, докато някой твой гост те извика?

— Сър Брайън, аз… Прости ми… Съдържателят Дик очевидно не бе свикнал да се извинява и думите излизаха с мъка от устата му. — Но покривът е все още над главата ми и семейството ми е живо единствено благодарение на този гост. Може и да не знаеш, сър, но замъкът Малвърн бе превзет от сър Ху де Боис де Малънконтри…

— Знам — прекъсна го Брайън, — но вие явно сте били пощадени.

— Бяхме пощадени — отвърна съдържателят и се обърна, след като постави в гнездото факлата, с която бе запалил останалите. Сега червеникавата светлина отрази ясно лицата им. — Но единствено благодарение на този стрелец. Преди два дни той спря да пренощува тук и рано вчера чухме навън конски тропот. Излязохме и видяхме, че от гората се задават петнайсет-двайсет войници и се приближават насам.