Драконът и Джорджът

Докато лежеше, постепенно съзнанието му напълно изплува от съня. През клепачите му премина червената светлина на нова факла — сети се, че оставената от Дик бе изгоряла малко преди да приключи с вечерята, но с драконското си тяло се бе чувствал в тъмното като у дома си, а и бе разучил мястото на всичко в избата, което го интересуваше. Сега двата гласа се чуваха напълно отчетливо и той установи, че следи разговора независимо от волята си и въпреки че се опитваха да не му пречат.

— …Но сър Брайън — казваше съдържателят отчаяно, гостоприемството е едно, а…

— Стрелецът може и да те е спасил от тази банда разбойници, — строго отвърна Брайън, — но ако е писано сър Ху да бъде изгонен и семейството ти да заживее отново в пълна безопасност, то сър Джеймс и аз ще бъдем тези, които ще върнат мира. Какво ще кажеш на моята дама, след като замъкът отново премине в нейно владение и разбере, че ти се е посвидила малко храна и вино за един от нейните спасители?

— Малко! — Джим си представи как Дик отново кърши ръце. — Четиредесет и шест от най-избраните бутове, четвърт тон бордо и сигурно две дузини бутилки с други вина. Три такива вечери на сър Джеймс и ще бъда разорен, сър Брайън.

— По-тихо! — отсече Брайън. — Нима искаш да събудиш добрия рицар с оплакването и скимтенето си? Засрами се, мастер съдържател. Със сър Джеймс сме заедно от два дни и през това време не е ял. Може би няма да изпита нужда да се храни отново, докато си възвърнем замъка. Но във всеки случай, както ти казах, ще се погрижа да ти се заплати за всички разходи, които той ти създава.

— Знам, сър Брайън, но като ханджия не мога да сервирам на гладните гости обещанието ти вместо храна и да се оправдавам, че избата е празна. Необходимо е време, за да се натрупат такива запаси, каквито имам… имах долу. При това положение свинският бут ще бъде рядко ястие под моя покрив до Великден идната година.

— Ш-шт! Излез навън! — просъска рицарят.

Светлината от факлата и шумът от стъпките се отдалечиха едновременно.

Джим отвори очи в непрогледната тъмнина.

Яките челюсти на съвестта започнаха да го притискат. Този странен свят и говорещите същества в него, магиите и Тъмните сили някак бяха приспали съвестта му. Сега тя се събуди като великан с удвоена сила. Животът му тук приличаше на вълшебна приказка. Всъщност това бе свят, в който хората се раждаха по най-обикновен начин, страдаха и умираха или пък бяха убивани като клетото дете с отрязаните ръце в селото. Спомни си как в своя свят бе желал да замени съвремието си с период от Средновековието, в който да има по-обосновани и реални проблеми. Ето, сега се намираше тук, обграден от обосновани и реални проблеми, независимо че правилата бяха малко по-различни. И вместо да оцени тази обоснованост и реалност, той действаше като в някакъв сън, за който не носеше отговорност.