Драконът и Джорджът
- Автор: Диксън Гордън
- Серия: the dragon and the george #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Съмналиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконът и Джорджът». Краткое содержание книги:
„Това не ми харесва“ — рекох му аз, докато стояхме с него на прага.
„Наистина ли, стопанино?“ — отвърна той и без да каже нито дума повече, прекрачи навън и им извика да не се приближават.
— Не беше нещо особено — обади се Дафид зад масата, върху която все още протягаше краката си, въпреки че сега бе сложил настрана лъка и стрелите. — Бяха прекосили една четвърт от поляната и сред тях нямаше стрелци с лък и арбалет.
— Дори и така да е — каза Брайън, като се взря в него с интерес, — Дик спомена за петнайсет или двайсет човека и всичките на коне. Малко е вероятно да са спрели след вика ти.
— Не спряха — обясни съдържателят. — До мига в който той не застреля петима от тях само докато си поема въздух. Останалите избягаха. Когато после излязох, за да събера телата, всяка стрела беше забита на едно и също място в нагръдниците им.
Брайън подсвирна.
— Скъпа лейди Даниел — каза той, — все пак се съмнявам дали твоят баща има с какво да докаже, че е по-добър от този майстор на уелския лък. Предполагам, Дик, че хората на сър Ху не са се връщали.
— Могат да се върнат, ако желаят — заяви с безразличие Дафид. — Не обичам много да споря, но казах, че те няма да влязат тук и наистина няма да влязат.
— Вероятно не — отвърна Брайън. — Сър Ху не е глупак и няма да загуби повече хора, дори за да превземе толкова ценен хан като този.
За свое нещастие при думата „ценен“ Джим отново бе обхванат от чувството, което се бе разпалило в него при произнасянето на думата „злато“ в драконската пещера. За беда алчността изглежда бе драконски порок. С усилие потисна вътрешните си реакции. Съдържателят все още приказваше.
— …но какво бихте искали да ядете и пиете, сър Брайън? — питаше той. — Имам месо — прясно и осолено, хляб и плодове според сезона, ал, бира и дори френско вино…
Ново чувство се разпали в Джим.
— А какво мога да дам на дракона? — съдържателят се бе обърнал към Джим. — Нямам говеда, свине или дори кози. Може би, ако добрият звяр…
— Дик — каза строго Брайън, — този джентълмен е сър Джеймс Екерт, барон от Ривъроук, една земя отвъд морето. Бил е омагьосан в драконското тяло, в което го виждаш сега.
— О, прости ми, сър Джеймс! — съдържателят закърши ръце. Джим се вторачи в него очарован — не бе виждал такива обноски досега. — Как мога да поправя глупостта си? От двайсет години държа този хан и никога не ми се е случвало да не позная един джентълмен, когато прекрачва прага ми. Аз…
— Всичко е наред — каза смутено Джим. — Естествено е да сгрешиш.
— Не, не, сър Джеймс — поклати глава Дик. — Ти си любезен, но човек, който държи хан, не прави грешки, дори и неволни — иначе трябва да се прости с този занаят. Но тогава какво да ти донеса за ядене, сър Джеймс? Ще вечеряш ли това, което сервирам на останалите? Не знам каква храна се предпочита зад морето. Вярно, че избата ми е претъпкана с разни…
— Защо просто не хвърля едно око там, долу? Не спомена ли… вино?
— Наистина, вино от Бордо, от Аувергн, от…
— Мисля, че ще пия малко вино.
Джим произнесе това доста небрежно. В момента, в който съдържателят казваше „вино“, той бе усетил в себе си почти същото чувство, което се разпалваше в него от думата „злато“. Освен че имаха страст към съкровищата, драконите явно обожаваха и виното.
— Ще намеря нещо да хапна в избата ти — каза той. — Не се притеснявай за мен.
— Тогава може би ще ме придружиш, сър Джеймс? — предложи Дик, като се насочи към една вътрешна врата. — Мисля, че ще успееш да минеш оттук, нали? Колкото до входа към избата, през него внасяме бъчви и би трябвало да е достатъчно широк, а стълбата — достатъчно здрава, за да те издържи.
Като бъбреше, той го поведе през вратата по коридора — въпреки че бе тесен, Джим успя да го премине — към голяма стая, която явно бе кухнята. Вдясно имаше широко отворена врата, от която започваха стъпала, водещи надолу. Джим последва съдържателя в избата.
Дик с право се гордееше със своята изба. Тя явно се простираше под целия хан и бе склад за всичко — от нещата, които можеха да се намерят в средновековна таванска стаичка, до вещите в хранилището на средновековен замък. Дрехи, мебели, чували с жито, бутилки — пълни и празни, бъчви с напитки…
— А! — възкликна Джим.
А на другия край на куките, забити в дебелите греди, са окачени големи парчета пушено месо, също и достатъчно свински бутове с добра големина.
— Да — каза Джим, като се спря пред бутовете, — това ме устройва. Къде е виното, за което говореше?
— По цялата задна стена, сър Джеймс — суетеше се Дик, — в бутилките. Но може би искаш да опиташ виното в бъчвите, което е с голям асортимент…