Драконът и Джорджът
- Автор: Диксън Гордън
- Серия: the dragon and the george #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Съмналиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконът и Джорджът». Краткое содержание книги:
— Успех! — Ара се прозя и се излегна на слънцето, като положи глава на предните си лапи и затвори очи.
Джим се отправи в гората към мястото, което Ара му бе показал. Влезе под сенките на първите големи дървета, но не видя никого.
След това малко по-нататък драконският му слух долови тихи звуци от гласове, които човешкото ухо не би чуло. Чувствайки се като подслушвач, той се приближи безшумно към тях и спря, когато ги забеляза.
Стояха на малка полянка сред дърветата. Тревата под краката им, светлината над тях и високите брястове съставяха картина, прекалено съвършена, за да бъде истинска. Даниел, в своя клин и жакет, изглеждаше като току-що изскочила от книга с легенди, а Дафид, който стоеше до нея, бе не по-малко внушителен.
Стрелецът носеше лъка си и колчан с дълги стрели — Джим имаше чувството, че тези две неща са му винаги подръка, дори когато спи. Даниел обаче бе оставила някъде своя лък и стрелите. Не носеше никакво оръжие освен ножа на колана си и все пак с острието си, дълго почти колкото петнадесетсантиметровата кания, той не бе за пренебрегване.
— …В края на краищата — казваше тя, — ти си просто един обикновен стрелец.
— Не съм обикновен, лейди — меко отвърна Дафид. — Дори и ти би трябвало да ме разпознаеш, тъй да знаеш.
Той се извисяваше над нея. Даниел бе висока, но Дафид доста я надминаваше. Джим не беше преценил правилно ръста на уелсеца, когато го бе видял седнал в хана. Може би Гротуълд бе също толкова висок, но с това свършваше всяка прилика между тях. Дафид стоеше снажен и гъвкав като своя лък, а раменете му изглеждаха широки колкото предната врата на хана. Лицето му бе от тези, за които се казва, че са изваяни — правилен нос, правоъгълна брадичка, симетрично разположени очи, но чертите му не изпъкваха прекомерно както на Брайън. Гласът му звучеше меко и звънко. Той беше напълно прав — изобщо не бе обикновен като стрелец или какъвто и да бе друг.
Наблюдавайки ги, Джим откри, че е напълно смаян от отношението на Даниел. Как, недоумяваше той, тя би могла да предпочете някой като него, в случай че Ара говореше истината, пред този супермен от Средновековието. За момент изцяло бе забравил, че е в драконското си тяло, а не в обикновения си човешки вид.
— Знаеш какво имам предвид! — каза Даниел. — Както и да е, през живота ми доста стрелци са се навъртали около мен. Освен това защо ще ме е грижа за тебе, независимо дали си стрелец или не?
— Защото те намирам за красива, лейди — отговори Дафид — и не си спомням да се е случвало в живота ми, когато съм намирал нещо красиво, да не съм го пожелавал. А пожелавал ли съм го, непрекъснато съм се стремял към него, докато го получа.
— Така ли? Не съм дрънкулка, която виси на пояса ти, сър стрелец! Аз ще реша, кой да ме притежава!
— Наистина ти, но няма да има никой друг, докато съм жив — може и да го знаеш сега, след като ти го казах.
— Хмм! — Даниел не тръсна глава, но Джим имаше чувството, че щеше да го направи. — Ще се оженя за принц, когато се оженя. Какво ще направиш срещу един принц?
— Срещу принц, крал, император, Бог или Дявол — ще направя едно и също срещу всеки човек или звяр, застанал между мен и дамата, която желая. Единият или другият ще бъде победен, а няма вероятност това да съм аз.
— О, не, разбира се — усмихна се презрително Даниел.
Обърна се и се отдалечи от Дафид. Джим се сепна от факта, че тя идваше право към него и че след миг ще бъде разкрит. Едва ли имаше какво друго да направи, освен да се престори, че току.що е дошъл. Пристъпи напред и излезе от прикритието на дърветата.
— Ето те и теб, сър Джеймс! — радостно се провикна Даниел. — Добре ли спа тази нощ? Как са раните ти?
— Рани? — повтори Джим. Със сигурност вчера, докато го чистеше, не бе удостоила порязванията му с думата „рани“. — О, чудесно. Да, спах като пън!
— Скъпи сър Джеймс — каза тя и протегна към него ръце. — Чаках те да се събудиш, за да си поговорим повече. Имаше неща, които исках да знам, нали помниш? Ще се разходим ли само двамата?
— Ами… разбира се — каза Джим. Беше дошъл в гората с твърдото намерение да разбере какви прищевки може да има Даниел към него. Лице в лице с нея, той откри, че увереността му се изпарява. — О, добро утро, Дафид.
— Добро утро, сър Джеймс — любезно каза стрелецът.
Даниел вече държеше Джим за ръка и го отвеждаше в гората, настрани от пътя, по който бе дошъл.
— Ще се видим по-късно — провикна се Джим през рамо към Дафид.
— Да, разбира се, сър Джеймс.
След момент малката полянка не се виждаше. Даниел водеше през дърветата, но скоро забави крачка.
— Спомни ли си нещо? — попита тя.
— Да си спомня? — учуди се Джим.