Драконът и Джорджът
- Автор: Диксън Гордън
- Серия: the dragon and the george #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Съмналиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконът и Джорджът». Краткое содержание книги:
Даниел смущаваше Джим. Бе готов да вземе за придружител всеки, който можеше да му е полезен. Когато Брайън се появи, трябваше да се пребори с мисълта, че той сам му се е предложил. След като веднъж свикна с нея, присъединяването на Ара му се бе сторило почти естествено. Но това момиче — да стане един от придружителите и да се изправи срещу Прокълнатата кула и Тъмните сили, за да спасява Анджи? Не можеше по никакъв начин да си представи с какво щеше да им бъде полезна. Добре, че я биваше в стрелбата с лък…
Загуби се в лабиринт от мисли, докато се опитваше да възприеме всички невероятни принципи на тоя свят, в който бяха попаднали с Анджи. Драконите, магьосниците, мраколаците (ако преди ги бе видял в някой филм, прожектиран късно през нощта, щеше да се изсмее), Ара и сега тази червенокоса богиня с лък и стрели, която приказваше… и той не знаеше как. Но все повече внимаваше да не влиза в разговор с Даниел. У нея имаше прямота, която направо го плашеше. Какво я караше да мисли, че може да му задава всеки въпрос, който й хрумне.
Естествено не бе длъжен да й отговаря, но тогава изглеждаше сякаш прикриваше нещо. Същността на проблема се състоеше в това, че Джим бе възпитан много строго да не задава смущаващи въпроси, а Даниел очевидно нямаше никакви задръжки.
„Следващият път, когато ме попита нещо, на което не искам да отговоря“ — реши той, — „ще й кажа, че не е нейна работа…“.
— Абсурд! — отвръщаше Брайън на Ара. — Казвам ти. В тази посока ще излезем при потока Литъл Лин, а преградната стена ще остане върху скалата и няма да има откъде да влезем, дори ако някой ме познае.
— Ще се озовем с лице към портите, казвам ти! — изръмжа Ара.
— Отзад!
— Пред портите…
— Вижте — бързо реагира Джим, като отново влезе в ролята на помирител между двамата, — нека попитам някой местен. Какво ще кажете?
На всяка цена трябваше да има мир.
Той се отклони от посоката, в която вървяха, тръгна през безкрайната гора и започна да търси начин да се ориентира. Сигурно нямаше да е много трудно да намери някой. За щастие не се виждаха хора наоколо. Но в този свят изглежда всичко живо можеше да говори — дракони, бръмбари, вълци… Може би растителността правеше изключение. Досега не бе открил свидетелство, че дърветата, цветята и храстите умееха да говорят. Но само ако зърнеше някое животно или насекомо…
За беда точно в този момент не виждаше нищо. Продължи да броди, търсейки каквото и да е — мишка, птичка… Изведнъж почти се препъна в един язовец, по външност сякаш бе близнак на язовеца, подскачал пред него и Брайън, докато стояха неподвижни по заповед на Даниел.
— Хей, чакай! — провикна се той.
Язовецът изглежда нямаше намерение да чака. Джим подхвръкна във въздуха и тупна отново на земята, този път с лице към него. Затисна го с гръб към един храст. Както всички язовци и този оголи зъби. Язовецът, спомни си Джим какво бе казал веднъж един зоолог на някакъв доста пиянски студентски купон, би се нахвърлил върху всеки. Този явно нямаше да подрони реномето на представителите от своя вид, независимо, че драконът тежеше около сто пъти повече от него.
— Спокойно — каза Джим, — просто искам една информация. Тръгнали сме към замъка Малвърн. Този път откъм задната страна ли ще ни отведе или отпред?
Язовецът изви гръбнак и изсъска.
— Не, наистина — настоя Джим, — просто питам.
Язовецът изфуча и скочи към предния му ляв крак.
Джим дръпна назад крака си, след което язовецът се завъртя с учудваща за тромавия му вид бързина, шмугна се покрай храста и изчезна. Джим продължи да гледа слисано празното място.
Обърна се и видя как Брайън, Даниел и Ара, наредени зад него в редица, го наблюдаваха втренчено.
— Просто исках да получа насоки от някой, който познава… — започна той, но гласа му замря в гърлото, след като забеляза изумлението в очите им. Гледаха го така, сякаш бе изгубил разсъдъка си.
— Горбаш — каза Ара най-сетне, — опита се да говориш с този язовец?
— Ами да — отвърна Джим. — Само исках да разбера от някой, който познава местността, дали ще излезем зад замъка Малвърн или пред него.
— Но ти говореше с язовец! — каза Даниел.
Брайън се покашля.
— Сър Джеймс — рече той, — да не би точно този язовец да е някой, когото познаваш и който също е бил омагьосан? Или язовците във вашата страна могат да говорят?
— Ами не… тоест, не познавам този язовец. Не, у нас те не могат да говорят. Но мислех…
Гласът му затихна. Имаше намерение да се позове на обстоятелството, че драконите, бръмбарите и вълците могат да говорят, но изправен срещу тези погледи, той бързо и безпогрешно усети, че се бе показал като глупак.