Драконът и Джорджът

Тръгнаха безшумно напред, наредени един до друг, и се взираха през мрака към дърветата, които Брайън бе посочил. Забелязаха поляна, най-ниската й част беше широка около триста-четиристотин крачки. От потока, за който Брайън бе говорил на Ара, се отклоняваше канал, заобикалящ изцяло дълга, здрава дървена постройка. Тя бе разположена в средата на поляната върху тревисто възвишение, като че ли изкуствено издигнато над земята. В далечния край на хана, по-точно в негова пристройка, имаше полуоткрит навес, под който бяха завързани два коня. Те пасяха с глави, промушени през някаква преграда.

— Вратата на хана е отворена и капаците на прозорците са вдигнати — прошепна Брайън, — така че няма обсада. От друга страна, едва ли отвътре ни чака клопка, защото в конюшнята има само два коня. А те нямаше да пасат толкова спокойно, ако е имало още коне, които са били отведени в гората за заблуда. Пък и тези щяха да искат да се освободят, за да се присъединят към останалите. Независимо от това най-добре е да изчакаме Ара. Всъщност смятах, че при бързината, с която се движи, ще е пристигнал тук преди нас.

Зачакаха. Само след няколко минути отзад се чу шумолене и Ара отново дойде при тях.

— Страховете ти се оправдаха, сър рицарю. Замъкът е затворен и охраняван. Освен това подуших кръв, разлята по земята пред главните порти, и чух как въоръжените мъже върху крепостните стени говореха за господаря си, сър Ху.

— Де Боис! — името сякаш се заби в гърлото на Брайън.

— Кой друг сър Ху би могъл да бъде? — на последната дневна светлина върху челюстите на Ара се появи усмивка. — Радвай се, сър рицарю, скоро ще дойде и нашият шанс.

— Да се радвам? При положение, че моята дама несъмнено е в ръцете му, както и замъкът й.

— Вероятно се е измъкнала — намеси се Джим.

— Тя е де Чени и държи замъка на баща си, който може би лежи мъртъв в езическите земи. Би го защитавала до смърт или докато я пленят. — Брайън изскърца със зъби. — Няма да повярвам, че е умряла, докато не намеря сигурно доказателство за това. Следователно тя е пленница.

— Тълкувай го както искаш, сър рицарю — каза Ара.

— Това и правя, сър вълк. А сега трябва да разузнаем хана по-отблизо, за да се уверим, че не ни очакват капани.

Ара отново се усмихна.

— Мислиш ли, че щях да дойда при вас, без първо да съм проверил онзи сандък там? Приближих се зад него преди да дойда тук и подслушах. Вътре са съдържателят, семейството му и двама прислужници. Също и един гост. Това е всичко!

— А-а — каза Брайън, — тогава да влизаме.

Той тръгна, а останалите се изравниха с него, като вървяха през поляната под последните лъчи на слънцето, без да се прикриват.

Лицето на рицаря леко се намръщи, когато се приближиха до канала, който ги разделяше от отворената предна врата.

— Не е характерно за съдържателя, мастер Дик, досега трябваше да е излязъл навън, за да разбере кои сме и какви са намеренията ни — каза той.

Въпреки това продължи напред. Бронята на краката му дрънчеше глухо по грубите дъски на моста, прехвърлен до вратата над канала. Той стъпи върху изкуствения остров, върху който бе построен ханът, изкачи лекия наклон и влезе в мрака, където гореше една-единствена факла. Останалите го последваха вътре и видяха, че се е заковал неподвижно на една крачка зад прага.