Драконът и Джорджът
- Автор: Диксън Гордън
- Серия: the dragon and the george #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Съмналиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконът и Джорджът». Краткое содержание книги:
Миризмата на дим сякаш проникна в мозъка му. Той се издигна във въздуха, устреми се напред, а след това връхлетя стремително върху конниците. В момента на нападението видя как вдигнатите им саби проблясват на бледата слънчева светлина. Но не последваха удари. Три от конете се строполиха при сблъсъка с тялото му. Помете с лапи и нокти двама от падащите ездачи и с едно щракване на челюстите разсече третия, който бе точно пред него. Сега стъпи на земята, изправи се и заудря с нокти, зъби и криле едновременно.
Събитията около него се сляха. Видя как от железния нагръдник на някакъв конник внезапно щръкна стрела, забита в него до половина; лъскав метален силует влетя в битката от дясната му страна. Острото копие на Брайън свлече един ездач от коня, после се заби в друг, който също изхвърча от седлото. Копието падна и сабята на рицаря започна да сече наляво и надясно, докато под него тромавият бял кон коренно се преобрази — изправи се на задните си крака, зацвили, зарита с предните копита и започна да хапе със зъби, като събаряше по-леките коне около себе си.
Вляво от Джим един конник внезапно изчезна от седлото и в този безумен миг на негово място се появи, яздейки, Ара. Челюстите му се разтвориха и той скочи от коня върху друг от ездачите…
Изведнъж всичко свърши. Двама или трима от бронираните конници избягаха, както и толкова на брой коне без ездачи. Ара, вече на земята, прегризваше гърлата на тези, които все още бяха живи.
Джим огледа тялото си, пухтейки тежко през ноздри, и вдигна очи към другите. Както личеше, нита Ара, нито Брайън бяха ранени. С радост забеляза Даниел през няколко колиби по-надолу — приближаваше се към тях все още с лък в ръцете и заредена, но отпусната стрела. Бе стояла назад — съвсем логично, и бе използвала оръжието си както трябва — от разстояние.
Джим погледна краката и тялото си. Бяха облени в кръв, част от която вероятно бе негова, но не усещаше нищо. Изпита две противоположни чувства, които се бореха за надмощие. Драконът бе ожесточен и разочарован, че няма повече врагове за убиване; човекът имаше силно желание да повърне.
ГЛАВА 11
— Стой мирно! — скара се Даниел. — Как ще те изчистя, ако не престанеш да се движиш?
Джим искаше да й обясни, че завладялата го възбуда се дължи на драконския му нрав, но не намираше начин да го каже така, че тя да разбере. Към нападение го беше подтикнал чисто човешкият ужас от вида на мъртвото момиче с отрязани ръце, но после бе действал като истински дракон. Дали наистина беше така? Вътрешен подтик го накара да спре и да си зададе този въпрос. Може би грешеше. Вероятно и той до известна степен бе освирепял подобно на Ара, Брайън и убитите от тях мъже.
— Така е добре — каза Даниел, след като го изчисти. Тя бе способна, но не и състрадателна медицинска сестра. — Нарязан си на доста места, но не е нищо сериозно. Няма да е зле, ако три или четири от раните се измият и превържат. Но ако не ги замърсиш, ще зараснат и така. Не се търкаляй в праха, сър Джеймс.
— Да се търкалям? Защо ще искам да се търкалям… — започна Джим, но Брайън го прекъсна. След намирането на копието и оглеждането му за повреди рицарят се бе заел да сваля шлема и ръкавиците:
— Ясно е — каза той, — че замъкът Малвърн е нападнат. За да плячкосва така тази сган от свине, най-малкото, което се е случило, е, че войниците в Малвърн са убити зад стените и не могат да се бият. Добре е да се приближим внимателно и да огледаме замъка, преди да са разбрали броя и местонахождението ни.
— Никога не се доближавам към замък по друг начин — Ара стоеше наблизо. Въпреки че излизаха от устата на вълк, думите му прозвучаха необикновено кротко. — Ами ако замъкът вече не е в ръцете на твоята дама? Ше се връщаме ли?
— Ни най-малко — отвърна напрегнато Брайън. Мускулите на лицето му се стегнаха и скулите му ясно се откроиха. — В сучай че замъкът е превзет, аз също трябва да спася своята дама или да отмъстя за нея и това ще има предимство пред желанието ми да помогна на сър Джеймс. Ако тук наистина управляват неприятели, ще трябва да си намерим друго място за през нощта. Има един хан, не е много далеч, но нека първо видим какво е положението в замъка.
— Аз мога да отида и да се върна, без никой да ме забележи — каза вълкът. — Вие най-добре изчакайте тук.
— Ако останем, онези, които избягаха, могат да се върнат с подкрепление — намеси се Джим.