Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Още по време на гротескното „самопризнание“ полицаите трябваше да осъзнаят, че имат сериозен проблем. Детектив Майк Баскин беше останал в полицейското управление в Ейда, чакаше на телефона и се ядосваше, че не е в Бюрото, където се случваше най-интересното. Около три следобед Гари Роджърс му се обади със страхотна новина — Томи Уорд беше проговорил! Баскин трябваше да се качи в колата, да отиде до електростанцията, западно от града, и да потърси трупа. Баскин потегли веднага, напълно убеден, че търсенето ще приключи бързо.

Но той не намери нищо и осъзна, че ще му трябват още няколко души, за да проведе щателно претърсване. Затова се върна до управлението. Тогава телефонът звънна отново. Историята се беше променила. Сега беше станало ясно, че от дясната страна на шосето, което водеше към електростанцията, имало стара опожарена къща. Точно там бил трупът!

Баскин отново потегли, намери къщата, прерови изгорелите останки, не намери нищо и пак се върна в града.

Безплодното търсене продължи след трето обаждане от страна на Роджърс. Историята се беше променила за пореден път. Някъде в близост до електростанцията и изгорялата къща имало бетонен бункер. Трупът бил в него.

Баскин взе още двама полицаи и прожектори и пак потегли. Тримата намериха бетонния бункер и все още го претърсваха, когато се стъмни.

Не намериха нищо.

След всяко ново обаждане на Баскин, Смит и Роджърс променяха версията за съня на Томи. Часовете се точеха един след друг и заподозреният вече беше изтощен до крайност. Полицаите се редуваха — напред-назад, добро ченге и лошо ченге, — като първо говореха тихо, почти със съчувствие, а в следващия момент избухваха в крясъци, ругатни и заплахи. Любимата им фраза беше: „Не лъжи, копеленце мръсно!“ Томи я чу поне хиляда пъти.