Дългът към удоволствието
- Автор: Ланчестер Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дългът към удоволствието». Краткое содержание книги:
Младоженците излязоха от църквата и се върнаха при арката, за да й хвърлят последен поглед. От разстояние тя създаваше впечатление на оживяла картина, изпълнена с действие и емоции: миг от реалния живот, запечатан под застиналата лава на внезапно изригнал вулкан — не толкова замръзнала мелодия, а по-скоро филмов кадър, вкаменен на екрана во веки веков. Двойката пое към колата си по възтясното тротоарче, свенливо сгушило се до стените на околните сгради, сякаш с желание да се извини на всеки затруднен шофьор за самото си съществуване.
Обедни размишления на тема къри
Ролята на тъй нареченото къри в съвременния английски бит често се тълкува погрешно. Мнозина смятат, че с пристрастието си към тази подправка и към всички едноименни ястия обитателите на Британските острови демонстрират общ стил на поведение, който французите биха нарекли le style rétro. (Французите отдават особена почит на разговорния език в набора от средства, с които регулират отношенията си с околните, като или ги приобщават към себе си, или ги поставят в изолация: една жаргонна думичка или фраза може много фино да подскаже на чужденеца, че не е уловил смешката в някой виц или не е схванал смисъла на някой тънък намек. Днес посетих ресторанта на хотела в Лориан — твърде прилично заведение, удостоено с три звезди и ред престижни кулинарни награди, намиращо се на стотина километра от Сен Мало. Разстоянието взех сравнително бързо благодарение на изключително пъргавото си рено, отличните малки пътчета — много по-удобни и по-сигурни от прекалено оживените, крайно опасни за живота и учудващо скъпоструващи магистрали — и не на последно място на благоприятните климатични условия: вятърът си играеше с меката шапка, която не без охота бях свалил от главата си и положил на предната седалка, а в разлюлените корони на дърветата слънчевите лъчи променяха нюансите си подобно на човешка душа, откликваща на божиите напътствия. В Лориан хотелиерът подцени познанията ми по разговорен френски и се опита да демонстрира превъзходство, употребявайки думичката resto за ресторант. Когато с безкрайно хладнокръвие, достойно за виртуозен играч на покер, отвърнах, че въпросният resto действително много ми харесва, по погледа му веднага разбрах, че в отношението му към мен е настъпила внезапна промяна.)
И така, според някои кърито играе носталгична, дори регресивна роля в британската кулинарна култура и изобилието от ресторанти, предлагащи този специалитет, представлява едва ли не утешителна награда за огромните загуби, понесени от Англия през последното столетие — видите ли, в замяна на колониите си бившата империя получила (при това със значително закъснение) по едно индийско ресторантче на всеки уличен ъгъл.
Нищо подобно. Ако проследим кулинарните предпочитания на британската нация в исторически план, ще установим, че те винаги са клонели към острите подправки и пикантните храни: векове наред англичаните прегръщат радушно всяка добавка към храната, способна да подсили вкуса й и да погъделичка небцето. Когато Карем пристигнал на посещение в кралския двор по времето на регентството на Джордж IV, отбелязал, че подправките били тъй щедро използвани в кухнята, та принцът чак „се превивал от болки ден и нощ“. Следователно спокойно може да се заключи, че афинитетът към подправките е елемент (да не кажем ингредиент!) от националния характер — вроден инстинкт, сравним с уелската певческа дарба, германския захлас по горите, швейцарската способност да поддържат отлични хотели или италианската страст към състезателните коли. Подлютен бекон, пикантна шунка, шпикован бут, котлети, наложени с пипер, зеле с люти чушки — увлечението към подправките е обединяващ мотив в историята на Великобритания, своего рода основна тема или барабанен ритъм, на чийто фон всеки ден трептят и се извисяват трелите на нашето време и нашата кухня. Кратка справка с аналите показва героичната привързаност на англичаните към твърде прехвалената канела и още по-прехваления, на моменти откровено неприятен карамфил; вкусното, оказващо приспивно въздействие индийско орехче и неговия събрат мускатовия орех; ароматния бахар; наперения червен пипер; закачливия синап; навред популярния джинджифил; огненото чили (нека не забравяме, че този вид лют пипер е познат в Европа много преди португалците да го пренесат в Индия, където в последствие изиграва най-значимата си роля от кулинарна гледна точка); сгряващия душата кимион — любима моя подправка, извикваща представата за топли и меки легла в пищни ориенталски палати; пропития с източна екзотика кориандър, чиято етимология — от гръцката дума кош — красноречиво ни напомня, че миризмата му е идентична с тази на креватната дървеница; криещия безброй рискове кардамон; неповторимия, моментално разпознаваем ким; яркожълтата куркума… И така нататък, и така нататък.