Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Изглежда… тъжен, струва ми се. Улавям го как понякога просто стои и се взира в пространството и се чудя дали не си спомня нещо. Освен това се вглежда в очите ми повече от преди. Знам, че ви звучи странно.
Тя погледна надолу и се почувства неловко.
— Моли ли ви за нещо? — попита лекарят.
— Като какво например?
Първото, което й дойде наум, бе секс, но това го подсказваше собственото й подсъзнание.
— Не знам. Вие как мислите?
Тя си представи очите на Гейб, неговите златистозелени очи, изпълнени със смътна тъга, умоляващи за нещо.
— За моята подкрепа? — предположи Хелън.
Докторът кимна рязко само веднъж.
— Той използва точно тази дума тук само преди малко. Каза, че се нуждае от вашата подкрепа.
Хелън имаше чувството, че гърдите й са стегнати с менгеме и то се затяга все по-здраво.
— Аз не мога — едва-едва промълви тя.
Пък и Лийла ще ме убие.
— Той сподели, че не сте искали да разгледате албумите заедно. Че сте пратили Малъри да свърши тази работа вместо вас.
Хелън преглътна вината си.
— От какво се страхувате? — нежно я попита доктор Териен. — Смятате, че той ще ви нарани, както е направил миналата нощ? — Лекарят кимна към синините на шията й.
Хелън поклати глава. Менгемето стегна още по-силно гърдите й.
— Не — отвърна тя. — Беше ме сбъркал с друг човек. Зная, че не е искал да го направи. Има… има нещо друго.
— Да? — окуражи я той.
Беше време да говори откровено с доктор Териен. Този човек бе достатъчно проницателен и най-накрая щеше да отгатне истината.
— Нашата връзка в момента е временна — смело изрече тя. — Ще се разделим, щом Гейб възвърне паметта си.
— О! — възкликна доктор Териен с огорчение.
Хелън не знаеше какво друго да каже. Изпита силно желание да защити решението си и седеше там, убеждавайки себе си, че не му дължи никакво обяснение. В края на краищата, касаеше се за собствения й живот.
Лекарят събра длани, сякаш медитира.
— Е, тогава вашата подкрепа може да ускори нещата в тази посока. Колкото по-скоро Гейбриъл оздравее, толкова по-скоро ще можете да се освободите.
Тези думи докоснаха една меланхолична струна в душата й. Пък и в тях имаше смисъл. Да, съществуваше известен риск от обвързване, но ако така щеше да постигне по-бързо крайната цел, навярно трябваше да го направи. Пък и точно в момента Гейб наистина имаше нужда от нейната помощ; никога не го бе виждала толкова объркан, както напоследък.
— Какво да направя? — попита тя, приемайки съдбата си.
— Прекарвайте повече време с него. Разгледайте заедно албумите. Разхождайте се. Идете на места, където сте ходили по-рано. Съсредоточете се върху различните миризми. Обонянието много често е вратата, през която спомените се завръщат.
Хелън захапа долната си устна. Всичко това означаваше да прекарва много време с Гейб, да позволи да бъде уязвима пред неговата мъжественост, пред новото му обаяние.
— Разбирам, че сте взели своето решение, мисис Рено… Хелън — любезно се поправи той. — Но може и да откриете, че Гейб е друг човек, различен от преди. След преживяна голяма опасност човек често се променя. Ако откриете, че не се е променил, тогава поне ще можете да си тръгнете с по-чиста съвест, защото сте му помогнали.
Хелън имаше чувството, че някаква тежест бавно се смъква от плещите й. Ето това беше. Дни наред се бе борила с чувството си за вина. След думите на доктора причината й стана ясна. Не беше дала на Гейб шанса, който той заслужаваше.
— Прав сте — каза Хелън, сещайки се, че Лийла направо ще побеснее.
Доктор Териен я погледна замислено.
— Гейбриъл някога говорил ли е с вас за детството си? — изненадващо я попита той.
Хелън наклони глава на една страна.
— Разказвал ми е за родителите си, които са починали, но не много. Винаги съм имала чувството, че не е склонен да говори за миналото, затова не съм настоявала.
Доктор Териен помълча малко.
— За какво според вас може да си мисли един мъж през цяла година на мъчения и пълна изолация?
Това беше провокативен въпрос, макар че определено можеше да се нарече риторичен.
Хелън втренчи поглед в него, а мислите бушуваха в главата й.
— Защо не попитате вашия съпруг за миналото му? — посъветва я лекарят.
Тя го погледна скептично.
— Не може да се каже, че обича да откровеничи за миналото си.
— Пробвайте — насърчи я докторът. — Той беше доста открит с мен. Може би, ако обсъдите с Гейб неговото минало, тогава ще разберете защо се е посветил до такава степен на тюлените. Защо ви е пренебрегвал.
Стресната от точната преценка на доктора за техните проблеми, Хелън кимна утвърдително.