Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— По пени за питие, ако си имаш твоя чаша, иначе две. — каза уморено, докато Никола присядаше на някаква обърната копаня.
— Две, — отвърна Никола и подхвърли монетите.
Старецът ги улови и му подаде чаша.
Отпи предпазливо и сдържа порива да потрепери. Питието изгори хранопровода му и остави натрапчив дъх на бензин. Това му навя купища неприятни спомени за тясната стаичка, обитавана от него и майка му, в жилище неприятно напомнящо онези, които засенчваха улицата.
Старецът продължаваше да го наблюдава. Единствените други посетители вече бяха напълно извън играта, подпрени по стените на старата конюшня или втренчили празен поглед в пространството. Никола не беше в настроение да разиграва театър.
— чия е тази къща?
— Видях, че я гледаш — старецът се ухили, видя изражението на Никола и побърза да добави — Там няма нищо. Само старци. Няма нищо за крадене.
— Как се казват?
— Валент. Това е Валент Хаус или поне навремето беше. Там живеят само старци
.Никола му подхвърли още едно пени и стана. Понечи да излее брендито на улицата, но вместо това го подаде на най-трезвата от клатушкащите се фигури и отмина.
Отиде до отсрещния ъгъл, където тази улица се пресичаше с друга, по която все още минаваха среднощни карети и каруци и няколко шумни заведения все още изплюваха посетители навън в калта и мизерията. Той повървя малко по нея, докато намери между две високи безлични тухлени стени проход, който водеше към Валент Хаус.
Провря се през него с усилие, мина покрай една задънена улица и две други, които го пресичаха и накрая излезе в двор за карети, осиротял след кончината на първоначалния си собственик; нито една от съседните постройки нямаше изход към него и той бе тъпкан с високи купчини боклуци. Към него гледаха някакви прозорци, но всички бяха или покрити, или затворени; цялата тази част на улицата изглеждаше напълно запусната. Никола си проправи път през сметта, като междувременно удари пищяла си в някаква ос от кучешки впряг и стигна до отсрещната стена.
Той се изкачи по нея сред отломки от разпадаща се мазилка и се озова над малък вътрешен двор, представлявал някога градина, а сега обрасъл с плевели и запуснат от доста време. Вдигна поглед, видя очертанията на зъберите в черното небе и разбра, че това беше гърбът на Валент Хаус. Прозорците на горните етажи бяха плътно затворени, а на приземния етаж такива, естествено, нямаше, в замяна на една единствена врата, която позволяваше достъп до къщата. Той се прехвърли през стената и безшумно се приземи в останките на някаква цветна леха. Очертанията на къщата закриваха луната и трябваше да открива пътя си пипнешком, а после и вратата. Внимателно пробва дръжката, но видя, че е заключена и прекалено солидна, за да бъде разбита. Напсува я тихо и се изправи, за да погледне отново нагоре към къщата. Отвътре не се долавяше и най-малка следа от светлина или шум, но стените бяха дебели и един или няколко човека, ходещи тихо, с ръчни фенери, отвън биха останали незабелязани.
По-нататъшният оглед продължи по алеята, която извеждаше от двора за каретите и оттам към улицата и фасадата на къщата. Изглежда на приземния етаж нямаше други врати, освен градинската и тази отпред, която не бе толкова глупав, че да пробва.
Тази нощ Никола се бе подготвил да бъде прислужник, а не взломаджия. Трябваше да изпрати бележка на Кюзар. Това означаваше да се върне в Крайречен при едновремешните си свърталища, където би могъл да открие надежден куриер измежду уличните хлапета, които работеха за стария крадец.
Той стигна с известни усилия до шумната улица отстрани и спря на ъгъла, за да огледа още веднъж Валент Хаус. Октав можеше да смята нощните си задължения за приключили, но за Никола те тепърва предстояха.
В свърталището на крадците в Крайречен, Никола откри едно хлапе, което от време на време работеше за Ламан и което щеше да отнесе бележка на Кюзар. Докато я получи и отговори, щеше да мине поне час, така че той оползотвори това време като се върна на булевард „Гонението на Светците“, където имаше офис на Мартин-Виендо Телеграф, който работеше денонощно, главно за удобството на чуждестранните посолства в квартала, които започваха една пресечка по нататък. Там изпрати телеграма, която щеше да бъде предадена на Мадлин в Колдкорт.
И двете послания бяха закодирани и който и да ги прихванеше, нямаше да разбере нищо. Посланието за Мадлин гласеше „Склад Е — провери наличността на инвентара.“ Можеше да изчака да свърши това сам, но нямаше търпение и в случай, че Октав се бе добрал по някакъв начин до разработките на Едуар, без да са го усетили, искаше да разбере това час по-скоро.