Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
3. Някъде преди 1108 г. монасите напускат Орвал и изчезват сякаш вдън земя. Макар и да не са се запазили сведения накъде са поели, не е изключено да са тръгнали към Йерусалим. Натам при всички положения се отправя Петър Пустинника и ако той наистина е бил сред монасите в Орвал, другите братя сигурно са го последвали.
4. През 1099 г. Йерусалим пада и Годфрид е предложен за негов крал на таен съвет, председателстван от човек, който подобно на монасите от Орвал е родом от Калабрия.
5. По нареждане на Годфрид на хълма Сион е построено абатство, подслонило орден със същото име — орден, в който може би членуват хората, предложили на Годфрид престола.
6. През 1114 г. рицарите тамплиери вече действат вероятно като военна организация към Ордена от Сион. Като самостоятелен орден обаче те съществуват официално чак от 1117 г., а създаването му е обявено едва година по-късно.
7. През 1115 г. св. Бернар, член на почти разорения Цистериански орден, се утвърждава като един от най-изявените защитници на християнството. Крайно бедният Орден на цистерианците бързо се превръща в една от най-мощните, влиятелни и богати институции в Европа.
8. През 1131 г. св. Бернар получава абатството в Орвал, опразнено няколко години по-рано от калабрийските монаси. Орвал става владение на цистерианците.
9. Тези събития сякаш са направлявани от хора, чиято самоличност не е известна: те ту се появяват на сцената, ту отново се оттеглят в сянка, ала неизменно тласкат нещата в желаната от тях неясна посока. Така например графът на Шампания дарява на св. Бернар земята, на която е построено абатството в Клерво, премества замъка си в Троа, където по-късно са написани някои от рицарските романи за Свещения Граал, а през 1114 г. решава да стане член на Ордена на тамплиерите, чийто пръв велик магистър според историческите сведения е неговият васал Хуго дьо Пайен.
10. Андре дьо Монбар, чичо на св. Бернар и според някои сведения член на Ордена от Сион, основава заедно с Хуго дьо Пайен Ордена на тамплиерите. Малко след това двамата му братя отиват в абатството на св. Бернар в Клерво.
11. Св. Бернар ентусиазирано отстоява каузата на тамплиерите, допринася римокатолическата църква да ги признае официално и помага при написването на устава им, който по същество е заимстван от устава на цистерианците, ордена, в който членува самият св. Бернар.
12. През периода 1115–1140 г. и цистерианците, и тамплиерите натрупват огромни суми и имоти и забогатяват.
Отново бяхме изправени пред въпроса, дали тези сложни преплетени връзки са изцяло плод на съвпадението. Дали имахме пред себе си по принцип несвързани един с друг хора и събития, които „по една случайност“ от време на време са се срещали и застъпвали? Или се бяхме натъкнали на нещо, което изобщо не е плод на съвпадението и случайността? На замисъл, разработен и осъществяван от определени хора? Например от Ордена от Сион?
Дали този орден наистина е стоял зад св. Бернар и рицарите тамплиери? И дали св. Бернар и тамплиерите не са прокарвали някаква добре премислена политика?
Луи VII и Братството на монасите от Сион
В „Документите на Братството“ не се споменава нищо за дейността на Ордена от Сион между 1118 г., когато официално е основан Орденът на тамплиерите, и 1152 г. През този период седалището на ордена явно пак е било в Светите места, в абатството край Йерусалим. Според някои сведения след Втория кръстоносен поход Луи VII се прибира във Франция заедно с деветдесет и петима членове на ордена. Никъде обаче не се споменава като какви са го придружавали, нито защо той е проявил към тях такава щедрост. Но ако Орденът от Сион наистина е силата, стояща зад тамплиерите, всичко е ясно: Луи VII е задлъжнял към тях и финансово, и за военната подкрепа. При всички положения през 1152 г. Орденът от Сион, създаден преди половин столетие от Годфрид Булонски, отново стъпва на френска земя. Според „Документите на Братството“ шейсет и двама негови членове се настаняват в големия приорат „Св. Самсон“ край Орлеан, подарен им лично от краля. Седмина се присъединяват към тамплиерите. А двайсет и шестима — две групи от по тринайсет души, влизат в малкия приорат „Мон Сион“, разположен в Сен Жан Льоблан в покрайнините на Орлеан84.
В стремежа си да проверим доколко достоверни са тези твърдения най-неочаквано открихме безценни документи: и досега са се запазили указите, с които Луи VII предоставя на Ордена от Сион двете абатства край Орлеан. Те са цитирани в множество източници, а оригиналите им са в архивите на Орлеан. Пак там открихме була от 1178 г., с която папа Александър III узаконява имотите на Ордена от Сион. От тях личи колко богат, мощен и влиятелен е бил орденът. Владенията му включват къщи и обширни територии в Пикардия, Франция (в това число и „Св. Самсон“ край Орлеан), Ломбардия, Сицилия, Испания, Калабрия, както и естествено в Светите места, където в Акра се намира „Св. Леонар“. Всъщност до Втората световна война в архивите на Орлеан85 е имало най-малко двайсет указа, в които изрично се споменава Орденът от Сион. През 1940 г., по време на бомбардировките на града, всички те освен три са изгубени.
84
Ibid.
85
Archives du Loiret, serie D. 357. Rey, E.-G. Chartes… du Mont-Sion, p. 31. Le Maire. Histoire et Antiquitez, part 2, ch. XXVI, p. 96.