Любовта на Лайла
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Масларов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовта на Лайла». Краткое содержание книги:
Тя се засмя и въпреки че също бе притеснена, усети лъч на надежда.
— А дали мога да го разбия?
— Знаеш, че можеш. Сигурно вече не помниш колко мъжки сърца си разбила.
Ето, пак се започва, помисли си Лайла, разтърсена от разочарование. Макс явно я възприемаше и винаги щеше да я възприема като нехайна сирена, примамваща мъжете колкото да им се наслади и после да ги зареже. Не искаше да проумее, че беше безумно влюбена в него, и то не от днес. Но тя нямаше да позволи това да я спре, а и не можеше да го направи. Тази вечер щеше да бъде с него. И знаеше, че бе права.
— Я ми кажи, професоре, мечтаеш ли си понякога за мен? — попита Лайла и пристъпи към него, а той отново се дръпна. Сега стояха в здрача зад светлината на лампата. — Случвало ли ти се е да лежиш в мрака и да се питаш дали ще ни бъде хубаво да сме заедно?
Макс бързо губеше почва под краката си. Съзнанието му бе изпълнено с нея и в него нямаше място за нищо друго освен за желанието.
— Знаеш, че го правя.
Още една крачка, и двамата се озоваха в пороя от лунна светлина, бяла и изкусителна като робата на Лайла.
— И когато си мечтаеш за това, къде сме?
— Това няма значение — отвърна той. Изпита непреодолимо желание да я докосне, пък било то само с връхчетата на пръстите, по косата. — Представям си, че сме сами.
— И сега сме сами — рече тя, сетне плъзна длани и обви с тях врата му. — Целуни ме, Макс. Както първия път, когато седяхме на огряната от слънцето трева. Той впи пръсти в гъстата й коса.
— Няма да се задоволим с това, Лайла. Вече не. Тя изви устни и ги допря до неговите.
— Просто ме целуни.
Макс се опитваше как ли не да не я притиска прекалено силно, да не впива устни в нейните. Знаеше, че е достатъчно силен, за да обуздае неудържимото си желание да я смаже в обятията си. Нямаше да я нарани. Зарече се да не го прави. И макар и слабо, се надяваше, че ще прекара тази нощ с нея и ще се събуди жив.
А Лайла си мислеше, че той е неописуемо мил. И нежен. Целувката бе още по-трогателна, понеже тя усещаше и у двамата трепета на сподавената страст. Сърцето й преливаше от любов. Когато устните им се раздалечиха, в очите й проблеснаха сълзи.
— Не искам всичко да приключи само с целувка — каза Лайла и отново допря устни до неговите. — Никой от двама ни не го иска.
— Така е.
— Люби ме, Макс! — пророни тя. Отстъпи назад и все така впила очи в него, развърза колана на робата. — Тази нощ искам да бъда с теб.
Робата се свлече на пода. Кожата й бе бяла и гладка като мрамор. Дългите й стройни нозе сякаш бяха изваяни от скулптор. Стоеше, обвита в лунния светлик, и чакаше.
Макс не бе виждал през живота си нищо по-съвършено, по-изискано и крехко. Най-неочаквано му се стори, че ръцете му са големи и недодялани, ноктите — груби. Докосна я, като едвам си поемаше дъх. Само плъзна пръсти по кожата й и се ужаси, че може да я одраска. Загледа като омагьосан как дланта му се движи по ръката й, по нежната извивка на раменете, как слиза внимателно, много внимателно надолу към свилено меката кожа на гърдите й.
Лайла почувства как нозете й се подкосяват. Никой не я бе докосвал така, с такава опияняваща нежност. Тя сякаш бе първата жена, която той виждаше, затова искаше да запомни лицето й, извивките на нейното тяло, по което плъзгаше връхчетата на пръстите си. Уж бе дошла да го прелъстява, а бе отпуснала безпомощно натежали ръце. И прелъстената беше тя. Отпусна назад глава, неволно оставила се във властта му. А Макс нямаше откъде да знае, че Лайла за пръв път в живота си капитулираше така безусловно пред мъж.
Не можеше да устои на тъничкото й, изваяно вратле. Притисна устни към него и замилва леко с длан зърната на гърдите й.
Тя усети как като светкавица я пронизва желание. Вцепенена от него, потрепери и извика името му.
Той се дръпна на мига и започна да се ругае.
— Извинявай… — Беше замаян от желание и тръсна глава да проясни мислите си. — Винаги съм си бил недодялан.
— Недодялан ли? — прошепна Лайла и със съзнание, замъглено от копнеж, се притисна към него и прокара устни по рамото му, по врата и надолу по гърдите. — Толкова ли не усещаш до какво състояние си ме докарал? Не спирай! — промълви тя и долепи устни до неговите. — Имам чувството, че ако спреш, ще умра.
На Макс му се струваше, че ще се строполи от вълнение. Лайла заплъзга ненаситно и припряно длани по тялото му. Устата й, Божичко, устата й бе топла и бърза и пронизваше кожата му с всяка задъхана целувка. Той не можеше да диша, не можеше да мисли. Беше в състояние единствено да чувства.
Опита се да си възвърне самообладанието, обърна лицето й към своето, успокои устните й и пак ги зацелува ненаситно. Да, усещаше колко възбудена е тя и това го учудваше. Лайла изстена сподавено и гърлено и се отпусна в обятията му. Тялото й сякаш се разтопи, сля се с неговото в пълно покорство и доверчивост. Макс я вдигна, а тя само въздъхна лениво от удоволствие.