Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Ще бъде както казваш, Кар-а-карн. — Мъдрата подръпна шала си и се обърна към трите Сестри. — Идете при приятелките си, докато намеря кой да ви държи за ръчичките. — Никак не беше изненадващо, че Бера се намръщи възмутено или че Кируна се смрази като попарена от слана. Аланна впери поглед в земята, примирена и намусена. На Сорилея тези не й минаваха. Плесна с ръце и ги подкара като кокошки. — Е? Хайде, размърдайте се! Къш!
Айез Седай тръгнаха неохотно, давайки си вид, че уж просто отиват накъдето сами са решили. Амис се присъедини към Сорилея и й пошушна нещо, което Перин не успя съвсем да долови. Трите Айез Седай обаче явно я чуха, защото се заковаха на място и три много изумени айезседайски лица се извърнаха към Мъдрите. Сорилея само плесна с ръце отново, този път още по-силно, и им закъшка още по-енергично.
Перин се почеса по брадата и срещна погледа на Руарк. Вождът на клана леко се подсмихна и сви рамене. Беше си работа на Мъдрите. На него му беше все едно; айилците бяха фаталисти като вълците. Перин хвърли поглед към Гедвин. Той гледаше как Сорилея гълчи трите Айез Седай. Не, Сестрите гледаше той, като лисица, зяпнала кокошките в курника, само на ръка разстояние. „Мъдрите би трябвало да са по-добри от Аша’ман — помисли си Перин. — Трябва да са.“
Дори да бе забелязал всичко това, Ранд не му обърна внимание, а каза:
— Таим, ти връщаш Аша’ман в Черната кула веднага щом Мъдрите поемат пленничките. Без бавене. Не забравяй да държиш под око всеки, който започне да се учи твърде бързо. И помни какво ти казах за набирането.
— Трудно бих го забравил, милорд Дракон — отвърна сухо Таим. — Тази разходка ще я поема лично. Но ако позволите отново да го кажа… Имате нужда от подобаваща почетна стража.
— Това вече го обсъдихме — отвърна кратко Ранд. — Имам много по-добро приложение за Аша’ман. Ако ми трябва почетна стража, ще свършат работа тези, които аз избера. Перин, би ли…
— Милорд Дракон — прекъсна го Таим, — имате нужда от повече ашамани около себе си.
Главата на Ранд рязко се извърна към Таим. По безизразност лицето му не отстъпваше на никоя Айез Седай, но от мириса му ушите на Перин се дръпнаха назад. Острият като бръснач гняв внезапно се стопи в любопитство и предпазливост, едното тънко и опипващо, другото — като мъгла. Ранд поклати глава съвсем леко и мирисът му стана каменно решителен. Ничия миризма не можеше да се сменя толкова бързо. Ничия.
Таим обаче трябваше да разчита само на очите си естествено, а единственото, което те му казаха, беше, че Ранд беше поклатил глава, съвсем леко.
— Помислете. Вие избрахте четирима Вречени и четирима бойци. Би трябвало да имате Аша’ман. — Това Перин не го разбра: беше смятал, че всички са Аша’ман.
— Смяташ, че мога да ги уча не по-зле от теб? — Гласът на Ранд прозвуча тихо, като шепота на меч, плъзгащ се в ножницата.
— Смятам, че лорд Дракона е твърде зает, за да учи — отвърна гладко Таим, но гневният мирис отново лъхна от него. — Твърде важен сте. Вземете със себе си мъже, които имат най-малко нужда от учене. Мога да ви отбера най-напредналите…
— Един — прекъсна го Ранд. — И аз ще го избера. — Таим се усмихна и разпери ръце примирено, но мирисът на безсилие почти надмогна гнева. Ранд отново посочи, без да гледа. — Него. — Този път като че ли сам се изненада, като разбра, че е посочил право към един мъж на средна възраст, седнал върху обърнато буре от другата страна на кръга от фургони, мъж, който не обръщаше никакво внимание на групата около Ранд, а се мръщеше към пленничките Айез Седай. Мечът и Драконът проблясваха на високата яка на черната му куртка. — Как се казва той, Таим?
— Дашива — бавно отвърна Таим, оглеждайки Ранд. Миришеше дори по-изненадано от Ранд, и раздразнено също. — Корлан Дашива. От една ферма в Черните хълмове.
— Той ще свърши работа — каза Ранд, но май не много уверено.
— Дашива бързо набира сила, но умът му повечето пъти витае в облаците. Дори когато не е унесен, не е изцяло тук. Може би просто е мечтател, а може и покварата на сайдин вече да засяга мозъка му. По-добре да изберете Торвал или Рачаид, или…
Възраженията на Таим сякаш отметоха колебанията у Ранд.
— Казах, Дашива. Кажи му, че той ще дойде с мен, после предай пленничките на Мъдрите и заминавайте. Нямам намерение цял ден да стоя тук и да спорим. Перин, подготви всички за тръгване. Ела при мен, когато са готови. — И без повече думи той ги остави и закрачи с Мин, прилепнала до рамото му, и Нандера и Сюлин — като сенки зад двамата. Тъмните очи на Таим блеснаха, после той също се отдалечи с широка крачка, подвиквайки на Гедвин и Рачаид, на Торвал и Кисман. Чернодрехите мъже се разтичаха.