Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Омар посегна с дясната си ръка, сграбчи главата на бастуна, извъртя я и дръпна. В следващия миг той държеше много дълъг, закален стоманен меч, с който се хвърли напред.
— Ан гард15 — изрече той с неприятно спокоен глас.
Скитникът инстинктивно отскочи назад и се присви. Лицето му пламна от ярост. Той вдигна ножа на нивото на очите.
— Добре — изсъска. — Мога да се справя.
Но преди да направи първото си движение, Омар размаха меча като синкава, блестяща светкавица, издаваща опасно съскане.
Скитникът замръзна. „О, мамка му — помисли той. — Пак ли?“ Само преди седмица една млада жена го беше изненадала с онези пет хиляди волтови джобни бръмчила. Тъкмо посягаше към огърлицата й, а в следващия миг се гърчеше върху тротоара сред локва от собствената му урина.
Омар внезапно изкрещя като разярен бабуин и се хвърли напред, насочил острия връх към врата на скитника. Но младият мъж вече бягаше и изчезна сред белия облак на собствения си дъх.
Омар остана неподвижен цяла минута, загледан в облаците пара, излизащи от устата му, и заслушан в заглъхващите стъпки на нападателя. После си кимна и ако не беше отдаден на мрачните си мисли, сигурно щеше да се усмихне доволно под замръзналите мустаци. Не беше му се случвало да попадне в подобна физическа конфронтация от двадесет години насам, но със задоволство установи, че ръцете му все още са здрави. Той прибра острието в дървената кания и завинти дръжката с достойнство.
После погледна към небето и ниските среднощни облаци, осветени от светлините на никога незаспиващия град. За миг затвори очи и замени студения вятър откъм черната река с топлия полъх на хамсина, носещ се откъм Галилейското езеро. Студът не му пречеше и можеше да го изтърпи, както е правил в много от световните столици. Защото в ума му винаги го топлеше приятният климат на Близкия изток, който чака да прегърне костите му в края на всяко пътуване.
— Скоро ще се върна там — прошепна той. — Но не като Юда.
В този момент топлината пристигна в по-бърза и практична форма. Един тъмносин „Линкълн Континентал“ се плъзна по улицата покрай сградата на ООН. Той зави зад ъгъла, фаровете му примигнаха и Омар пристъпи напред. Задната врата се отвори и той се вмъкна в колата.
— Добър вечер, господине — пожела му един глас от тъмния ъгъл на купето. — Как сте със здравето? — говореше на сирийски арабски с лек акцент.
— Добре, слава на Аллаха — отговори Омар, докато се настаняваше върху кожената седалка.
— Чай? — Една ръка му поднесе чаша черен чай и Омар разбра защо тъмното купе е обвито в мъгла. Но отказа напитката.
Домакинът на Омар се приведе напред и лицето му се видя под слабата светлина откъм страничния прозорец. Али-Хамза Асави имаше меки, незабележими черти, къса черна коса и тясна челюст под добре поддържаната брада. Макар да виждаше идеално, той често носеше очила с метални рамки, за да засили академичния външен вид, към който се придържаше. Черният му вълнен костюм с жилетка беше типичен за иранските дипломати. Бялата риза без яка бе закопчана догоре и единственият белег на уважение към западната упадъчна култура беше вълненият шал, увит около врата му.
Дипломатическото прикритие на Асави беше като пресаташе и секретар на Мохамед Аятолахи, ирански посланик към международната агенция за атомна енергия. Притежаваше документи на професор по журналистика от университета „Шариф“ в Техеран и наистина преподаваше понякога там, но службата му нямаше нищо общо с висшето образование.
Али-Хамза Асави беше шеф на отдела по психологически и контраразузнавателни операции в западното полукълбо към САВАМА — иранската революционна тайна полиция. След падането на шаха САВАМА беше организирана набързо, за да замени САВАК, чиито обучени в Америка и Израел агенти бяха екзекутирани или прогонени в изгнание. Сега новата разузнавателна служба трудно би могла да бъде различена от предшественичката си. Тя дори я надвишаваше по фанатизъм и жестокост, въпреки че политическата й ориентация да беше коренно противоположна.
Макар и само на четиридесет и две години, Асави бързо се беше издигнал до един от най-могъщите постове в САВАМА. Като капитан от пехотата през 1979 година, той фактически нямаше подготовка за разузнавач, когато постъпи като доброволец в тайната полиция на Аятолах Хомейни. Тогава организацията се нуждаеше остро от преподаватели и съветници. Асави предложи един прост план, който веднага беше приет. Той арестува бившия шеф на програмата за психологически и контраразузнавателни операции на САВАК. Държа го цяла година с обещание за помилване и спасение от греховете пред Бога, ако агентът разкрие тайните на своята професия.
15
Защитавай се (фр.). — Б.пр.