Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
Единствената възможност да се постегне това място беше с лопата или — за предпочитане — с клечка кибрит.
— Чудно наистина — отбеляза Леля, след като старицата изкачи разнебитените стъпала. — Тя е по-млада от мен. Но пък аз поддържам форма.
— Ти никога през живота си не си правила упражнения — оспори я Баба, като не сваляше поглед от храстите. — Ти никога не си правила нищо, което не ти се е искало.
— Точно това имам предвид — щастливо потвърди Леля. — Слушай, Есме, пак ти казвам, че всичко може би е просто…
— Не е! Мога да почувствам историята. Някой кара нещата да се случват по тези места, знам го.
— А знаеш и кой го прави. Нали, Есме? — лукаво подхвърли Леля.
Тя забеляза как Баба диво оглежда мърлявите стени.
— Допускам, че е прекалено бедна, за да си позволи огледало — обади се Леля. — Не съм сляпа, Есме. Освен това знам, че огледалата и феите-кръстници вървят в комплект. Така че какво става?
— Няма да кажа. Не искам да изляза глупачка, ако съм сбъркала. Няма да… нещо идва!
Леля Ог притисна нос до мръсния прозорец.
— Нищо не виждам.
— Храстите се раздвижиха. Скачай в леглото!
— Аз ли? Мислех, че ти ще си тази, която лежи в леглото!
— Не мога да си обясня как ти е хрумнало това.
— Да. Като се замисля, и аз не мога — уморено отвърна Леля. Тя взе провесената до леглото нощна шапка, надяна я на главата си и се мушна под шаренията от кръпки, която служеше за юрган.
— Ей, този дюшек е натъпкан със слама!
— Няма да лежиш дълго върху него.
— Боде ме! И ми се струва, че в него има разни неща!
Някой се тресна в стената на къщата. Вещиците се умълчаха.
— Забеляза ли — зашепна Леля, докато чакаха, — килерът е ужасен. Няма дърва за огрев. И почти никаква храна. А има една кана с мляко, дето отдавна е прокиснало…
Баба бързо се промъкна до огнището, след това обратно към поста си до входната врата.
След малко чуха как някой се суети около резето, сякаш не беше свикнал нито с врати, нито с пръсти.
Вратата изскърца и бавно се отвори.
Нахлу душна миризма на мускус и влажна козина.
Несигурни стъпки се провлачиха по пода към фигурата, сгушена под завивките.
Леля приповдигна дантелената периферия на шапката си, колкото да може да вижда, и промълви:
— А стига, бе! — А после: — О, дявол да го вземе, не съм знаела, че са ти толкова големи зъбите…
Баба Вихронрав затръшна вратата и енергично пристъпи напред. Вълкът се извъртя, вдигайки лапа да се предпази.
— Нееааааау!
Баба се поколеба за секунда, след което с голяма сила го тресна по главата с железен тиган.
Вълкът се катурна.
Леля Ог провеси крака от леглото.
— Когато това се случи отвъд Скънд, разправяха, че било върколак или нещо подобно. А аз си помислих — не, върколаците не са такива. Никога не съм вярвала, че е бил истински вълк. Бая ме уплаши тоя.
— Истинските вълци не ходят на два крака и не отварят врати — изтъкна Баба Вихронрав. — Хайде, помогни ми да го изнесем навън.
— Направо се стреснах, като го видях това страшно голямо космато чудовищно нещо да се приближава към мен. — Леля хвана зашеметеното същество от едната страна. — Някога виждала ли си стария Сампкинс?
Вълкът всъщност изглеждаше съвсем нормално, само дето беше доста по-кльощав от повечето си събратя. Ребрата му се брояха, а козината му беше сплъстена. Баба домъкна кофа мътна вода от кладенеца до клозета и я изля върху главата му.
После седна на един пън и внимателно се вгледа в него.
Високо в клоните няколко птици запяха.
— То проговори — отбеляза тя. — Опита се да каже „не“.
— И аз се почудих — сподели Леля. — После си помислих, че може да съм си го въобразила.
— Няма смисъл да си въобразяваш каквото и да е — отвърна Баба. — Нещата и така са си достатъчно зле.
Вълкът простена. Баба подаде тигана на Леля Ог.
След известно време рече:
— Мисля да погледна в съзнанието му.
Леля Ог поклати глава:
— На твое място не бих го направила.
— На моето място съм си аз и трябва да разбера. Ти само стой наблизо с тигана.
Леля вдигна рамене.
Баба се съсредоточи.
Изключително трудно е да се чете човешко съзнание. Повечето хора във всеки момент мислят за толкова много неща, че в потока от мисли е почти невъзможно да се проследи отделната нишка.
Съзнанията на животните са различни. Доста по-организирани. Най-опростени са съзнанията на месоядните, особено преди ядене. В мисловния свят няма цветове, но ако имаше, гладните месоядни щяха да са с горещо, червено и напрегнато като тетива съзнание. Умовете на тревопасните също са елементарни — изрядна намотка от сребърни нишки.