Спокойствието на хаоса
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спокойствието на хаоса». Краткое содержание книги:
Но въпреки това е развил инстинкт за полет.
И още: Правенето на дете не е интелектуална дейност.
Но ако се прави от глупак, се появява глупак.
Досещате ли се каква е връзката между двата инстинкта?
Залата е висока около три метра и половина. Над прозорците, на високи лавици са поставени две саксии. Е, до там чак не съм се катерил. Но, майорът се покатерва. С пъшкане, макар че го е страх. Но той е парашутист и умее да преодолява страха си. Слиза с черно, мазно петно на върха на пръста. Малко е да се каже, че е доволен. Щастлив е!
Днешната му тирада е особено вдъхновена и яростна. Вероятно така, на Червения площад, вождът на световния пролетариат Ленин е клеймил световния капитализъм?…
Аз не съм световният капитализъм, но бивам заклеймен не по-малко яростно. После ме изгонват от залата. Майорът и сержантът остават вътре, за да проведат съвещание — какво да правят с мен.
Тирадата на майора тази сутрин наистина беше впечатляваща. Великият излиза, видимо разтревожен и сяда до мен на пейката.
— Слушай, да не ти бръмне нещо в главата и да направиш някоя глупост…
— Каква глупост? — питам го разсеяно. Но него не мога да излъжа, той усеща нещата.
— Стисни зъби бе човек! Накарай се да мълчиш. Нищо не действа така обезкуражаващо на тоя който вика, както мълчанието на този, който слуша. Не знам какво ще стане, но нещо ще се промени, повярвай ми…
— И в тъмния тунел ще видя светлина?…
— Ще видиш!
— А ако светлинките са две? И се чува грохот?
Вярвам му, иска ми се да му вярвам, но… В главата ми нещо наистина отново започва да бръмчи. Утре съм наряд. С пет патрона в паласката. Няма да застрелям майор домат, но ще му надупча крака. За спомен. Да се помъчи. Казват, че страданието облагородявало. Виж, за мен разминаване няма. Така, както съм прав опирам дулото под брадичката. Патронът ще профучи през черепа ми… Няма да боли.
Знам че ще предизвикам болка в хората, които обичам. Знам, че ще попитат „Защо?!“ Ами, защото отношението към нормалният човек трябва да бъде като към човек. Издръжлив съм, но всяко усилие има граница. Това е…
Всъщност, прав е Великият. Може да ми дойде второто дишане и за търпението. Макар че знам — няма да мога да удържа дълго. Но поне утре няма да правя глупости. Защото, това което мисля, си е жива глупост. Глупост, която може да изглежда като смелост. Вече съм така смачкан, че вариантът с изстрелите не е израз на кураж, а на безсилие.
От залата излиза сержантът и ни махва с ръка: „Елате!“ Великият се вглежда в очите ми, въздъхва и нищо не казва. Влизаме в залата.
Отново съм от другата страна на голямата маса в положение „Мирно!“ Майорът обосновава решението си. Понеже не съм човек като хората, не се чувства задължен да постъпва човешки с мен. През ума ми прищраква: „Ако това досега беше човешко…“. Вероятно малко съм се усмихнал, поне с очи, при тази мисъл. Майорът ме поглежда строго и отсъжда. Ще бъда отчислен от парашутната служба и ще бъда изпратен в охранителната рота. Да давам през вечер наряд, за да ми дойде умът в главата.
Новината е така неочаквано добра, че не успявам да проконтролирам реакцията си. Усмихвам се и се съгласявам:
— Да, така би било наистина най-добре…
Лош човек съм. Наистина лош! Майорът тъкмо беше решил, че е намерил начин да ми смачка фасона, а ето — аз даже се радвам. На такъв как да не му…
Това решение е коствало усилие на майора. Ако ме изгонят, трябва той и сержантът да дават дежурства при нощните полети. И, докато обучат друг, да вирят крака под самолетите. Майор нагоре с краката… Представяте ли си?
При такава голяма саможертва, аз трябваше да направя поне отчаяна физиономия. Още по-добре, да помоля да бъда оставен, да обещая… Вместо това се смея и давам оценка на думите на по-старшия лъв, че „… така би било наистина най-добре“. Отвратителна история…
Майорът-лъв впива в мен тежък, изтерзан поглед и процежда през зъби:
— Не, не си познал! Ще си стоиш тука, ще скатаваш, ще чистиш, ще миеш чинии. Ще…
Следва позната тирада. И по информация, и по интонация…
Когато на човек му е писнало, прави неща, които не се побират в нормалния човешки разсъдък. След като майорът спира, за да си поеме дъх и изпомпва едно последно:
— Разбра ли? — чува една неочаквана фраза.
— Тъй вярно, разбрах! Но ме е страх, че…
Колко приятно е да чуеш от устата на дебелоглавия думичката „страх“…
— От какво те е страх? — пита почти обнадежден майорът.
— Че може да допусна грешка при скатаване например. При моето неуравновесено душевно състояние…
Той много добре знае, че съм педант. Освен ако не искам да допусна грешка. Но отговорността се носи от него, той подписва документите. Представяте ли си: Започват да не се отварят спирачните парашути. Или, не дай Боже, някой пилот се катапултира, а парашутът му… След като е имало вече самопризнание за „неуравновесено душевно състояние“…